В една от залите на Мутафчиевата къща в Ивайловград Михаела Калчева и Златина Орманджиева са се привели над белите платна и рисуват. В малкото помещение ни привлече миризмата на бои, творческтата атмосфера, където безпорядъкът е подчинен на хармонията на творците. Трудно можеш да откъснеш двете момичета от това, което правят. Вдигат очи само, за да кажат, че рисуването им доставя удоволствие, предпочитат маслени бои и предимно изобразяват родния си край. Те са ученички в 12 клас, всяка събота и неделя идват в старата възрожденска къща, за да рисуват. Освен да представят мечтите си и това които ги е впечатлило, върху платното, те споделят, че понякога изработват и пластики върху дърво.

В туристическия център, настанен в Мутафчиевата къща в родопския град, се събират много деца. Разделени са на две групи. Лиляна Петрова е човекът който ги привлича тук и им вдъхва сили и кураж, че могат и че не си губят времето напразно. Освен с децата от Ивайловград Лиляна Петрова работи при малки художници и в близкото село Славеево, за да им помага да усвоят уроците по русивяне. Имало е дни когато в снега се е придвижвала до там пеша, защото няма автобуси, но си струва да видиш огънчето запалено в очите и душите им, как да ги разочароваш, споделя тя. Нейните възпитаници от Славеево са направили изложба с нещата направени там.

Лиляна е посветила живота си на изкуството - рисува, изработва пластики от дърво, подбира предметите, изложени в туристическия център. В една от залите са подредени нейните картини и тези на децата от групите по рисуване. Кагото влезеш тук погледът ти остава запленен от багрите, събрани сякаш от дъгата, посрещат те весели цветове, хармонията лъха навсякъде. Грабва очите съчетанието от цветове, предмети и светлина. Освен картините тук има и много красиви предмети, някои направени от децата. Всеки предмет, всяка картина са на мястото си и сякаш ти говорят. Чужденците дошли във възрожденската къща предпочитат традиционните неща за ивайловградския край, отнасят си нещо за спомен от малкото градче.

Лиляна Петрова се е наела със нелеката задача да въвежда децата в храма на изкуството. И в същото време се грижи за експозицията в съседната зала, представяща древната вила Армира и предметите, открити по време на археологическите проучвания там. Част от нещата са на пода, но казва, че очаква стелажите, за да ги подреди и дошлите да имат представа каква е била Армира. Животът на младата ивайловградчанка е посветен на изкуството. Споделя, че още като ученичка участва със свои картини в пленери, показва и направени от нея дървени пластики. Нарисувани от нея картини са представени и на асамблея “Знаме на мира”. Участвала е в изложба, организирана в Кърджали, когато е била още в седми клас. Пристрастена е към маслените бои. От картините й ни гледат родният й край, църквите около Ивайловград, предмети от бита на родопчанина. Нейни творби красят хотел “Хасково”.

Наскоро Лиляна Петрова е направила първата си самостоятелна изложба в читалището в Ивайловград. Повечето картини, които е показала пред съгражданите си са от бита на родопчанина. Нищо необичайни бихте казали, но интересното е това, че по професия Лиляна е медицинска сестра. Работи в болницата в родопския град. И даже предишната вечер е била на нощно дежурство. Между многото си задължения към пациентите и възпитаниците си намира време да учи здравна астрология. Убедена е че много от зодиакалните знаци предразполагат към определени заболявания. И ако ги познава, по-добре би помагала на болните. Китайците много вярват в това и практиката го доказва, споделя Лиляна.

Оптимист съм за бъдещето на изкуството у нас. Много хора искат да творят, да намерят себе си, но малко имат смелостта да го направят, а си струва, убедена е художничката.. През времето когато рисува, тя казва, че е далеч от материалното битие. Но духовното и материалното са две полярности в съществуването на човека. И кое ще наделе е много важно за развитието и бъдещето му, казв Лиляна Петрова.