Следващата пленарна сесия на Европейския парламент ще се състои на 31 януари и 1 февруари в Брюксел. По повод присъединяването на България към Европейския съюз държавният глава г-н Георги Първанов ще произнесе тържествено слово в четвъртък от 11 часа местно време, съобщи Пресслужбата на Европарламента.

Сряда - 31 януари

Сесията започва с тържествено заседание с участието на президента на Румъния г-н Траян Бъсеску, който ще произнесе слово пред депутатите в 15,00 часа местно време. След това членовете на ЕП ще обсъдят с представители на Комисията и Съвета промените в климата, както и мораториума върху смъртната присъда. След това предстои общ дебат за споразумението за трансфера на личните данни (PNR) и случая с компанията SWIFT. Депутатите ще приемат в четвъртък резолюции за забраната на смъртното наказание, трансфера на личните данни от самолетни компании между ЕС и САЩ и за компанията SWIFT, която според медийни разкрития години наред е предоставяла тайно на американските власти огромно количество лични данни.

Членовете на ЕП ще обсъдят доклад за предотвратяване на завишеното тегло, затлъстяването и хроничните болести - затлъстяването се превръща в епидемия, засягаща по-специално децата и младежите в Европа. За да се преодолее проблема са необходими по-добра информираност, правилно хранене в училищата и спорт, се казва в проекто доклада.

Друга тема ще са давностните срокове при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход. Комисията по правните въпроси в ЕП отправя искане към ЕК да представи на Парламента законодателно предложение, което да хармонизира националните правила за давностните срокове при трансгранични съдебни спорове при злополуки.

ЕП ще обсъди и доклад за дискриминацията на млади жени и момичета в сферата на образованието, както и Отношенията на ЕО с тихоокеанските острови и Споразумението за партньорство в областта на риболова между Европейската общност и Република Габон.

В сряда в 17:30 часа членовете на ЕП ще гласуват новия състав на парламентарните комисии.

Четвъртък - 1 февруари

Заседанието в четвъртък започва с обсъждане на доклада на Klaus-Heiner Lehne (ЕПП-ЕД, Германия), който съдържа препоръки за устава на Европейското частно дружество.

Тържественото заседание с участието на държавния глава на България г-н Георги Първанов започва в 11,00 часа местно време и ще продължи до 11,30 часа в сградата на ЕП в Брюксел. Г-н Първанов ще произнесе слово пред членовете на Европейския парламент по повод присъединяването на България към ЕС и пристигането на първите 18 български евродепутати.

След тържественото заседание следва времето за гласуване от 11,30 часа.

След изтичането на първата половина на мандата на настоящия Парламент и пристигането на новите депутати от България и Румъния, депутатите ще одобрят нов състав на парламентарните комисии и подкомисии. Гласуването се очаква да се състои на 31 януари, сряда около 17,30 часа. Вотът ще се базира на предложение от Председателския съвет, който ще заседава извънредно на 30 януари. Одобрението на новия състав на парламентарните комисии беше отложен миналата сесия. Тогава ЕП реши да запази, временно и по изключение, настоящия състав на парламентарните комисии и подкомисии; да разпредели на българските и румънски членове, в качеството им на пълноправни членове, местата, предназначени до 31 декември 2006 г. за наблюдателите в тези органи. Срокът на действие на решението изтича в края на сесията, която се провежда от 31 януари до 1 февруари 2007 г. Гласуване: 17:30 часа, 31.01.2007 г.

Комисията по правата на жените и равенството на половете прие с единодушие доклад по собствена инициатива от Vera Flasarova (ЕОЛ-СЗЛ, Чехия), в който се казва, че " образованието и обучението на момичетата и жените е едно от правата на човека и е основен елемент за пълното възползване от другите социални, икономически, културни и политически права." В Европейския съюз жените (59%) превъзхождат мъжете по брой дипломирани (41%), но тяхното присъствие намалява с изкачването нагоре по стълбицата на кариерата - от 43% с докторска степен до едва 15% практикуващи преподаватели. Също по-малко жени от мъже взимат участие в обучение през целия живот заради различни ограничения свързани с пола им. Една от причините за това е, че домакинските и семейни задачи се извършват все още главно от жени, и следователно времето, с което те разполагат за по-нататъшно обучение и обучение през целия живот, е ограничено. Те припомнят, че достъпът до образование, и по-специално до висше образование, е особено труден за млади хора от семейства с нисък доход, което води до засилване на традиционното предимство на образованието на момчетата. Комисията по правата на жените препоръчва политиката в областта на равния достъп до образование да се базира на оценка на статистиките за всеки пол, така че по-добре да се подчертаят и разрешат неравенствата, които съществуват при получаването на достъп до и получаването на определени високоакадемични квалификации, включително на ниво следдипломна квалификация и при научните изследвания, както и в областта на обучението през целия живот. Членовете на парламентарната комисия препоръчват на държавите-членки да създадат и да осъществяват наблюдение върху национални образователни политики, които дават право на всички момичета, както и на момчетата, да започнат, да продължат и да завършат задължителното средно образование, като гарантират, че те ще останат в училище до достигането на минималната законова възраст за влизане на пазара на труда.

Уязвими групи: Докладът припомня, че достъпът до образование на момичетата и младите жени от националните малцинства, и по-специално от ромското малцинство, или от имигрантските групи, е значително ограничен и/или често се характеризира с дискриминация и сегрегация в училищата, включително възстановителните учебни програми, посредством недостатъчно средства, немотивиран и необучен персонал, лоша инфраструктура и неподходящи образователни програми и методи на оценяване. Депутатите препоръчват Комисията и държавите-членки да въведат политика за национални, етнически и културни малцинства, и по-специално за ромското малцинство. Целта е да се предостави достъп до качествено образование и равни условия в образованието за момчета и момичета, включително предучилищни и подготвителни програми, обръщащи специално внимание на мултикултурния подход, който да способства за интегрирането на млади жени и момичета от малцинства и имигрантски групи в нормалната образователна система. Те призовават Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат всички необходими действия за защита на правата на жени и момичета имигранти, и да се борят с дискриминацията, срещу която те са изправени в тяхната общност, като отхвърлят всички форми на културен и религиозен релативизъм, който би могъл да наруши основните права на жените. Депутатите препоръчват държавите-членки да подкрепят подобряването на осведомеността относно равния достъп до образование на всички нива, особено сред уязвимите общности, с цел премахване на всички форми на предразсъдъци, засягащи достъпа до образование на момичета и млади жени.

По-гъвкави програми за образование на възрастни и обучение през целия живот: Комисията по правата на жените препоръчва държавите-членки да развият по-гъвкави програми за образование на възрастни и обучение през целия живот, така че работещите жени и майки да могат да продължат своето образование в програми, които отговарят на техния график. Това ще позволи на жените да имат по-голям достъп до образование и ще им даде възможност за участие в алтернативни образователни програми, така че да станат по-независими и да имат важно участие в обществото, както и да продължат насърчаването на равенството между половете.

Разликата при заплащането: Депутатите обръщат внимание на различното заплащане при жените и мъжете и според тях разликата остава на неприемливо високо равнище и не показва особени признаци за намаляване. Жените печелят средно 15% по-малко от мъжете, което е в резултат на неспазване на законодателството за равно заплащане и на редица структурни неравенства, като сегрегация на пазара на труда, разлики в характера на работата, достъп до образование и обучение, предубедено оценяване и системи на плащане, както и стереотипи. Членовете на парламентарната комисия призовават Комисията и държавите-членки да използват всички възможни средства, за да премахнат общите стереотипи, които дискриминират жените на работното място. Те призовават държавите-членки да насърчават достъпа на жените до отговорни постове в държавния и частния сектор, където задълженията включват вземане на решения, като се обърне особено внимание на академичните постове. Гласуване: 01.02.2007

14 млн. деца са с наднормено тегло, а 3 млн. страдат от затлъстяване в ЕС. Според доклад, който ще бъде гласуван от Европейския парламент на 1-ви февруари затлъстяването се превръща в епидемия, засягаща по-специално децата и младежите в Европа. За да се преодолее проблема са необходими по-добра информираност, правилно хранене в училищата и спорт.

Затлъстяването и наднорменото тегло са едни от най-сериозните здравни проблеми, с които Европа се сблъсква днес. Причината за това е, че проявяваме склонност да ядем прекалено много и водим заседнал начин на живот.

В някои части от ЕС до 27% от мъжете и 38% от жените страдат от затлъстяване. Броят на децата с наднормено тегло също бързо се увеличава и понастоящем достига до 400 000 годишно. Затлъстяването е в основата на известен брой сериозни заболявания - сърдечно-съдови болести, диабет от тип-2, високо кръвно налягане, мозъчни инсулти, както и някои видове рак. Счита се, че около 7% от общите разходи за здравеопазване в Европа могат да бъдат свързани със заболявания провокирани от затлъстяване.

На 1 февруари, четвъртък, Европейският парламент ще гласува доклад по собствена инициатива изготвен от Frederique Ries (АЛДЕ, Белгия) "Насърчаване на здравословното хранене, физическата активност - европейско измерение за предотвратяването на завишеното тегло, затлъстяването и хроничните болести" в отговор на Зелената книга на Европейската комисия.

Докладът, приет от Комисията по околната среда, общественото здраве и безопасността на храните призовава държавите-членки към: официално признаване на затлъстяването като хронично заболяване, като целта е да се избегне каквато и да е дискриминация спрямо хората с този проблем; информираност от най-ранна детска възраст; осигуряване на възможности за спорт и двигателна активност в училищата; осигуряване на достатъчно средства, за да могат учебните заведения да предложат здравословна храна на учениците.

Според доклада медиите трябва да дават съвети на широката общественост относно здравословното хранене, както и да не рекламират детски храни с богато съдържание на мазнини, захар или сол. Гласуване: 01.02.2007 г.