Заключение по дело C-102/07 Adidas и Adidas Benelux (NL)

Adidas и Adidas Benelux се жалват срещу H&M и искат незабавното прекратяване на ползването на трите ленти от фигуративната марка на Adidas, или на всякакъв подобен отличителен знак, като например двете ленти които H&M поставя на някои свои дрехи.

Нидерландският съд (Hoge Raad der Nederlanden) подава преюдициално запитване пред Съда на европейските общности за тълкуване на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Първа директива № 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно марките (ОВ 1989 г., L 40, стр. 1).

Генералният адвокат г-н Ruiz-Jarabo Colomer представи заключение на 16 януари 2008 г. и предлага на Съда да разграничи между общия интерес да не се ограничава неправомерно свободното ползване на някои знаци и защитата на авторските права върху знаци, които първоначално нямат, но впоследствие с ползване придобиват отличителен характер.

Становището на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, по което са назначени.

Заключение по дело C-331/06 Chuck (NL)

Британски гражданин работи няколко години в Нидерландия и малко в Дания, преди да замине да живее в САЩ.

Когато иска пенсия, нидерландските компетентни органи не знаят как да изчислят осигурителните периоди.

Нидерландският съд (Rechtbank Amsterdam) подава преюдициално запитване пред Съда на европейските общности за тълкуване на член 48 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (OВ L 149, стp. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26). И дали този член се прилага към гражданин на държава-членка, който пребивава в трета държава към момента на пенсиониране, по същия начин като към гражданин на държава-членка, който пребивава на територията на ЕС към момента на пенсиониране.

Генералният адвокат г-н Mazak представи заключение на 16 януари 2008 г. и предлага на Съда да реши, че член 48 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага към гражданин на държава-членка, който пребивава в трета държава към момента на пенсионирането, по същия начин като към гражданин на държава-членка, който пребивава на територията на ЕС към момента на пенсионирането.

Решение по дело C-256/06 Jager

В Германия се прилагат различни методи за оценка на стойността на земеделски земи и гори в зависимост от това дали те се намират на националната територия или в друга държава-членка, както и за отстъпка за придобиване на земи, разположени на националната територия, което води до по-голяма данъчна тежест в случаите, когато имуществото включва земеделски земи и гори, разположени в друга държава-членка, отколкото когато цялото имущество се намира на национална територия.

Германският съд (Finanzgericht Koeln) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на член 56 от Договора за ЕО и дали националното законодателство относно данъка върху наследството е в противоречие с общностното право.

Генералният адвокат Mazak представя заключение на 11 септември 2007 и предлага на Съда да изтълкува член 56 ЕО като несъвместим с германското законодателство.

На 17 януари 2008 година, Съда решава, че член 56 ЕО, следва да се тълкува в смисъл че не допуска правна уредба на държава-членка, която за целите на изчисляването на данъка върху наследство, съставено от намиращи се на територията на тази държава имущества и от земеделски и горски имоти, предвижда разлики в методите за оценка.

Решение по дело C-105/07 N. V. Lammers & Van Cleeff (NL)

Белгийското дъщерно дружество на B. V. Lammers & Van Cleeff е учредено на 25 юли 1991 г. На същата дата и в съответствие с действащите законодателни разпоредби са назначени трима управители, а именно двама акционери на белгийското дъщерно дружество, както и дружеството майка, установено в Нидерландия.

Нидерландското дружество майка B. V. Lammers & Van Cleeff има вземане към белгийското дъщерно дружество, по което последното му плаща лихви. Белгийската данъчна администрация приема част от тези лихви за дивиденти и ги облага като такива. Белгийското дъщерно дружество се жалва пред съд.

Белгийският съд (Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на членове 12, 43, 46, 48, 56 и 58 ЕО, и дали белгийската национална разпоредба, съгласно която лихвите не се квалифицират като дивиденти и поради това не подлежат на данъчно облагане, когато се изплащат на белгийско дружество в качеството му на член на управителния орган на дружество, ако при същите обстоятелства тези лихви се квалифицират като дивиденти и като такива подлежат на данъчно облагане, тъй като се изплащат на чуждестранно дружество в качеството му на член на управителния орган на дружество, е съвместима с Общностното право.

На 17.01.2008 г., Съда решава, че членове 43 и 48 ЕО не допускат национално законодателство, съгласно което лихвите, платени от местно за дадена държава-членка дружество на управител, който е установено в друга държава-членка дружество, се преквалифицират като дивиденти и на това основание се облагат, ако общия размер на лихвоносните аванси надхвърля внесения капитал, увеличен с обложените резерви, в началото на данъчния период, докато при същите обстоятелства, ако лихвите са платени на управител, който е установено в същата държава дружество, тези лихви не се преквалифицират като дивиденти и на това основания не се облагат.

Заключение по дело C-456/06 Peek & Cloppenburg (DE)

Дружеството Peek & Cloppenburg купува дрехи от Италия и ги продава в Германия. Италианско дружество твърди, че Peek & Cloppenburg използва, без съгласието на притежателя, копия на защитени от авторското право мебели като части от обзавеждане, изложени в търговската му зала, както и като украса на щанд, и се жалва пред германски съд, който уважава иска.

Peek & Cloppenburg обжалва решението на първата инстанция, и моли германският съд да квалифицира или не като „форма на публично разпространяване“ това използване, при което липсва прехвърляне на собственост или владение под каквато и да било форма.

Германският съд (Bundesgerichtshof) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на членове 28 и 30 ЕО, както и на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

Генералният адвокат Sharpston представя заключение на 17 януари 2008 година и предлага на Съда да реши, че според член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО няма „форма на публично разпространяване“ когато елементи от защитена с авторски права мебел са на разположение на трети страни за временно ползване, без тези страни да имат правото да разполагат с тях, или за да украсяват витрината на магазин, без клиентите да могат да ги ползват или придобият.

Решение по дело C-294/06 Payir и др. (EN)

Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО-Турция позволява на турски граждани да работят в ЕИО, при определени условия.

Турска гражданка, която работи срещу квартира и храна [„aupair“], получила разрешение за пребиваване в Обединеното Кралство за период от две години, за да може да извършва тази дейност, получава отказ за подновяване от страна на националните власти, и оспорва това решение пред съд.

Други две турски гражданки, които имат разрешение за пребиваване с цел обучение и разрешение за работа, което им позволява да работят до 20 работни часа на седмица по време на учебната година, също получават отказ за подновяване от страна на националните власти, и оспорват това решение пред съд.

Великобританският съд (Court of Appeal) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на член 6, параграф 1 от Решение №1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО-Турция и на понятието „работник от легалния пазар на труда на държава-членка“.

Генералният адвокат Kokott представя заключение на 18 юли 2007 година и предлага на Съда да реши, че турски гражданин, който работи срещу квартира и храна [„aupair“], и има разрешение за пребиваване в държава-членка, влиза в приложното поле на член 6, параграф 1 от Решение №1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО-Турция. А турски гражданин, която има разрешение за пребиваване с цел обучение и разрешение за работа, което му позволява да работи до 20 работни часа на седмица по време на учебната година, не влиза в приложното поле на член 6.

Решение по дело C-275/06 Promusicae (ES)

Productores de Musica de Espafia (PROMUSICAE) е испанско дружество, което обединява музикални продуценти и издатели на аудио и видео записи, предимно музикални.

Promusicae е завело дело срещу Telefonica de Espana S.A.U (TELEFONICA), оператор на електронни съобщителни мрежи и услуги, и иска от съда да задължи Telefonica да му предостави данни за самоличността, както и адресите на някои негови абонати, на които предоставя достъп до Интернет и чиито IP, дата и час на свързване са известни.

Тези абонати ползват програмата на файлообменната мрежа Kazaa и предлагат записи, чиито авторски права принадлежат на дружества членове на Promusicae.

Испанският съд по търговски дела (Juzgado de lo Mercantil, Мадрид) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на член 15, параграф 2 и на член 18 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) и на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).

Генералният адвокат Kokott представя заключение на 18 юли 2007 година и предлага на Съда да реши, че е съвместимо с общностните разпоредби държавите-членки да могат да забранят предоставянето на лични данни свързани с трафика, когато такова изискване цели да се повдигнат обвинения в граждански дела за нарушение на авторски права.

Заключение по дело C-303/06 Coleman (EN)

В Обединеното кралство, служителка отглежда сама дете с увреждане, и е принудена да напусне работата си. Тя завежда дело срещу работодателя си и иска от съда да определи обхвата на понятието за увреждане, както и възможността за включване в този обхват на лице, което е тясно свързано с лице с увреждане и което е било дискриминирано поради тази връзка.

Великобританският съд (Employment Tribunal) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на член 1, член 2, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16).

Съд на Европейските общности

Кърджали Прес