Вчера, на 1 февруари президентът на България г-н Георги Първанов произнесе тържествено слово в ЕП по повод присъединяването на България в ЕС. "Ние влизаме в ЕС не за да бъдем консуматори, а със стремежът да засилим съюза със стабилните си макро показатели и способността да генерираме сигурност на Балканите," каза той.

Председателят на Европейския парламент Hans-Gert Poettering приветства президента на Република България г-н Георги Първанов в Европейския парламент. Той припомни, че това не е първото посещение на българския президент в ЕП, но е първото като държавен глава на нова държава-членка в европейското семейство. Той изрази от името на европейските граждани, които са представлявани от ЕП, радостта от присъединяването на България към ЕС. Г-н Poettering подчерта историческото значение на разширяването на 1 януари 2007 г. и припомни, че бяха необходими 60 години докато България стане отново част от свободна Европа.

Той цитира думите на носителя на Нобеловата награда за литература Елиас Канети за родното му място Русе: Хората говореха за останалата част на света като Европа и ако някой пътуваше по Дунава към Виена хората казваха: "Той отива в Европа. Да, Европа започваше оттам". В сърцата на българите този копнеж за Европа е съчетан с дълбокото чувство, че те винаги са били в сърцето на Европа. Присъединяването на България отново показва, че Европа има обща душа и тази европейска душа дава смисъл и цел на това обединение, каза Poettering.

Председателят на ЕП припомни, че България носи голямо културно и духовно богатство. Той благодари на българския народ за положените усилия и за успешно проведената реформа. Той изрази убедеността си, че оставащите реформи ще бъдат проведени със същата решителност. Г-н Poettering каза, че е горд от присъствието на 18 депутати в ЕП и че през май Парламентът с радост ще приветства и новоизбраните депутати, с които "ще работим съвместно за изграждането на нова Европа".

В заключение той каза на български "Добре дошли на България и на българския народ в ЕС".

Президентът на Република г-н Първанов започна изказването си с думите, че датата 1-ви януари 2007 г., когато България стана членка на ЕС, е триумф на историческата справедливост, защото по дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Българската култура е във фундамента на европейската цивилизация и затова исторически е оправдано чрез българското членство в ЕС да звучи езика на светите братя Кирил и Методий обявени за небесни съ-покровители на Европа.

Но г-н Първанов подчерта, че историческите причини далеч не са тези, които допринесоха за членството на страната в ЕС, а защото българските институции проведоха реформи във всички сфери и беше осъществена историческа трансформация на страната. Той добави, че успехът стана възможен заради високата обществена подкрепа и защото години наред България правеше европейска политика и доказа че на българите може да се вярва.

Той припомни, че разширяването беше съпроводено с изкуствено насаждани страхове: масовите имиграционни вълни не се състояха и в тази връзка "за нас остава неразбираемо защо някои членки не отвориха пазарите си както направиха за страните през 2004 г." Според него от премахването на бариерите ЕС и европейската идея ще спечелят. Президентът изрази надеждата си, че младите българи получили добро образование в ЕС ще се върнат, за да допринесат с опита си.

АЕЦ Козлодуй

България е готова е да участва в дебата по общата енергийна сигурност и ще има активна позиция не само защото в енергийната сфера плаща най-високата цена на присъединяването към ЕС, но и като на страна, която е фактор за енергийната сигурност на региона, каза президентът. Г-н Първанов припомни, че досега България покриваше немалка част от дефицита на съседите си - 45 на сто.

Той обясни, че една от причините да говори по-обстойно за този въпрос е, че ЕП е институцията, проявявала осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа и в частност към българските. Той благодари на Комисията по външните работи, на докладчика за България Van Orden, Ari Vatanen, инициирал писмото до ЕК и на всички депутати, които участваха активно ангажирано в дискусията за съдбата на малките реактори. Президентът изрази съжаление, че не достигнаха 4-5 гласа, за да се приеме текста в полза на реакторите в последния доклад на ЕП за напредъка на България. Президентът изброи пред евродепутатите последиците от извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй - регионът се изправи пред сериозна енергийна криза, някои страни изпитват сериозен недостиг и има страна с тежък режим на тока Това заедно с повишаването на цените може да доведе до икономическа и политическа нестабилност в региона.

После президентът каза, че е бил провокирам от изказването на Комисаря по енергийната политика за това, че двата блока били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. "Нека да е ясно ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа", подчерта той и припомни многобройните проверки на експерти, които доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти. Той добави, че в един непредубеден дебат би желал да се видят кои са контрааргументите и на какво се базират съмненията за безопасността.

България би приела нова партньорска проверка, която да се извърши със съдействието на всички органи, които имат отношение към ядрената енергетика. Той подчерта, че България се придържа към това, че договорите трябва да с е спазват и България изпълни своите ангажименти."Ако има воля да се оцени сложната ситуация в региона и заплахите за отделните страни в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора като се позовем на Член 36", каза г-н Първанов.

Съдбата на медицинските сестри в Либия

Президентът засегна и болезнения за България въпрос, а именно съдбата на българските медицински сестри в Либия.

Той каза, че защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. "За нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в ЕС получихме пълна подкрепа и солидарност от ЕП. Благодарим ви за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем", каза той и добави, че България оценява съчувствието на европейските институции и страните-членки към засегнатите деца и техните семейства. Според него необходими са по-активни действия и повече усилия по плана за действие и за Международния фонд за Бенгази. "Намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия за твърде символично в този фонд", каза той и подчерта, че очаква разрешението на този въпрос да остане приоритет в отношенията между ЕС и Либия.

"Силна Европа е възможна само ако има силни лидери - държавници и политици, способни да налагат и визия и да вземат конкретни решения - за да преодолеем стъписването от конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на ЕС, за приемането на необходими стъпки по формирането на по общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това", каза в заключение г-н Първанов.

В отговор председателят на ЕП приветства готовността на България да продължи реформите, да подкрепи реформите в ЕС и да помогне да се даде нов тласък на конституционния процес. "Докато медицинските сестри не се върнат в България, няма да спрем да работим за това," подчерта той.