Днес Европейският парламент призова за внимателно провеждане на реформата на лозаро-винарския сектор в ЕС. В доклад, приет с 484 гласа "за", 129 "против" и 24 "въздържали се" депутатите казват, че държавите-членки трябва да имат право да ограничават изкореняването на лозята.

Докладът по собствена инициатива от Katerina Batzeli (ПЕС, Гърция) обвинява Европейската комисия, че с предложеното преструктуриране на европейския лозарски сектор "ще доведе до съсредоточаване на производството в няколко крупни лозаро-винарски стопанства и до уеднаквяване на произвежданите вина, което би застрашило многообразието на европейските вина, както и икономическото, социално и културно богатство на редица европейски региони". Депутатите предлагат реформа в две фази (2008-2011 г. и 2012-2015 г.): според тях приоритетни трябва да бъдат уравновесяването, оздравяването на пазара, подкрепа на производителите и лозаро-винарските райони.

Депутатите считат, че въпросът за окончателното изоставяне на лозята не трябва да представлява пресечна точка на реформата на ООП. Според тях всяка държава-членка или регион трябва да има възможност да определи гъвкава горна граница за изкореняванията във всеки регион и да избира кои категории вино ще имат предимство в програмата за изкореняванията. Те предлагат окончателното изоставяне да се ограничава в следните случаи: лозя в планински, крайбрежни и островни райони, произвеждащи най-вече вина с географски указания; лозя, намиращи се в неравни райони, където трябва да се предотврати ерозията на почвата и загубата на биоразнообразие, или в традиционни райони с историческо значение; лозя, произвеждащи вино с търговски пласмент; лозя, чието прекомерно намаляване би заплашило съществуването на цял лозарски район или на защитено наименование за произход (КНП); лозя, които са получили структурни помощи по общностни програми; случаи, при които изоставянето на лозарството създава екологични рискове.

Депутатите считат, че "общественото съхраняване на алкохол трябва да бъде забранено", но в същото време са против незабавното премахване на механизма за дестилациите и другите мерки за подкрепа на пазара. Тези мерки, казват депутатите имат нужда от подобряване, но "не е целесъобразно да се премахват без разумен преходен период". Те предлагат четирите вида дестилация да се намалят до два вида по време на преходния период: задължителна дестилация, която ще играе ролята на защитна мрежа и ще позволи постепенното оздравяване на пазара, като ще служи и на целите за качество и опазване на околната среда; и доброволна дестилация на винен спирт, която ще позволи адаптирането на сектора за винен спирт, използван в определени продукти на основата на вино (винен ликьор, бренди) или за балансиране на виното. По време на преходния период трябва да има постепенно намаляване на средствата, отделяни за мерки за интервенция на пазара, като същевременно се въведат мерки за подобряване на качеството и насърчаване на търговската реализация на европейски вина, се казва в доклада.

Депутатите считат, че трябва да се предприеме внимателна и прозрачна процедура на поетапно предоставяне на нови права за засаждане, за да се избегнат отрицателни последици от евентуално неконтролируемо разширяване на потенциала на лозарството върху пазара. Те настояват правата за нови насаждения да се насочат най-вече към младите земеделски производители, за производство на качествени вина. Всяка държава-членка, в сътрудничество с регионите, професионалните организации и производителските асоциации, ще трябва, преди да започне предоставянето на новите права за засаждане, да извърши оценка на програмата и на хода на изкореняванията. Преди да се започне предоставянето на новите права за засаждане, трябва да се оцени положението на неузаконените и/или незаконни насаждения, казват депутатите. Европейската комисия трябва да установи основни насоки за насърчаване на продажбите на европейските вина в рамките на умерената и отговорна консумация на вино и придружени от необходимото финансиране, казват депутатите.

Обогатяването на виното има пряко въздействие върху нивата на производство, се казва в доклада, но въпреки това настоящата нормативна уредба трябва да остане в сила, защото предложението на ЕК относно намаляването на максималното ниво на обогатяване не е оправдано. Обогатяването със захар и концентрирана мъст трябва да бъде разрешено във всички лозаро-винарски региони, където то е традиционно използван метод и няма структурни излишъци. Депутатите считат, че общностното законодателство трябва да забрани винификацията на вносна мъст, както и смесването й с общностна мъст. Те искат Съветът (след консултация с Парламента) да одобрява новите практики в производството на вино, а не Европейската комисия.

Депутатите подчертават, че енологичните практики, които не са разрешени в Европейския съюз, трябва да бъдат ясно посочени върху етикетите, които придружават вносните напитки, наподобяващи вино. Също така те искат по-добра защита за ЗГУ (защитени географски указания) и за ЗНП (защитени наименования за произход), в рамките на преговорите на СТО и на двустранните споразумения. ЕП препоръчва хармонизиране на нормативните разпоредби на държавите-членки относно използвания език върху етикета. Те подчертават необходимостта от подписване, в рамките на външната търговска политика за европейски вина, на двустранни споразумения с трети страни в областта на търговията на вина.

При избора на метода за разпределяне на общностните средства за националните подкрепящи програми и за развитието на лозаро-винарския сектор трябва "да се държи сметка за това, че мерките за намеса на пазара, които са финансирани по съвсем различен начин от различните държави-членки, поемат важна част от средствата на настоящата ООП". Депутатите са против трансфера на средства от първия към втория стълб на ОСП (развитие на селските райони), тъй като "това би могло да доведе до разводняване на средствата за сметка на сектора на винопроизводство".

В доклада се казва, че реформата трябва да вземе предвид разширяването на ЕС с България и Румъния - "две страни със значимо винопроизводство, които ще трябва да се приспособят както към новите пазарни и интервенционни мерки, така и към контрола и наблюдението на новия режим".

Депутатите приеха доклад за макроикономическото въздействие на увеличаването на цената на енергията, в който се предупреждава, че ако не се вземат никакви мерки, европейската зависимост от внос на енергия може да се увеличи от 50 на 71% между настоящия период и 2030 г. и с внасяне на 94% от петрола. За това Комисията и Съвета трябва да изработят подробен план за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на петрол и за пренасочване към чиста енергетика. ЕП призовава за масивни инвестиции в енергийната инфраструктура и доставките през следващите години.

Увеличаването на цените на петрола оказва пряко въздействие върху ЕС като нетен вносител на петрол, като намалява растежа на брутния национален продукт (БНП), заетостта и инвестициите, и увеличения инфлационен натиск и лихвените проценти, се казва в доклада с автор Manuel Antonio dos Santos. Последиците са по-силно осезаеми в страни, които са силно зависими от вноса на петрол, като , от една страна еврозоната, в която се счита , че БВП е спаднал с най-малко 0,5%, и от друга, новите държави-членки, поради по-голямата енергийна интензивност на техните икономики.

Транспортният сектор, който включва 56% от общото потребление на петрол в ЕС, заедно с този на домакинското потребление са най-засегнатите. Депутатите призовават за обща стратегия на ЕС за постепенно премахване на фосилните горива в транспортния сектор, което би довело до прогресивно намаляване на зависимостта на ЕС от петрол и до прогресивното използване на чисти енергийни източници за транспорт. Членовете на ЕП изразяват своята загриженост, че развитието на цените на петрола през последните години се характеризира главно с непостоянство и с рязко повишаване от нива на 12$ за барел преди 2000 г., на 79$ на 8 август 2006 г., което нарушава траекторията на икономическото възстановяване на Европа.

Депутатите отбелязват силно различаващите се прогнози и становища относно наличните запаси от петрол. В тази връзка те настоятелно приканват за продължаване на действията за постигане на прозрачност на данните от енергийни статистики, по-специално във връзка с наличието на запаси от петрол. Те подчертават, че Европа ще трябва да се изправи дори пред предизвикателството на дълготрайни непостоянни цени на петрола и икономическите последици от тях. Новооткритите източници се оказват по-малки и трудни за развиване, бидейки все повече на известно разстояние от сушата. Разходите по експлоатацията, развитието и производството ще нарастнат, което ще направи преминаването към подобни алтернативни източници на енергия, енергоспестяването и равиването на възобновяеми източници на енергия по-спешно.

Според депутатите трябва да се създаде интегриран механизъм на ЕС за извънредни ситуации относно сигурността на доставките, чрез увеличение на минималните петролни запаси в ЕС от 90 на 120 потребителски дни, и да се разработи минимален газов запас за най-малко 90 дни. Те искат от Комисията и Съвета да изработят подробен план за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на петрол и за пренасочване към чиста енергетика. Настоятелно приканват да се приемат мерки за подобряване на енергийната ефективност и подчертават, че всички предприети мерки от страна на ЕС за намаляването на неговата зависимост от вноса на петрол трябва да се съобразят с климатичните промени.

Депутатите приеха доклад по собствена инициатива за прилагането на плана на действие на ЕС за борба с нелегалния, безотчетен и нерегламентиран риболов. Докладът подчертава, че Зелената книга относно новата морска политика на Съюза би могла да служи като рамка за сътрудничество в тази област. Членовете на ЕП искат от ЕК да публикува черни списъци с плавателни съдове и да обмисли предложението за създаването на брегова охрана на ЕС.

В работната си програма за 2007 година Европейската комисия обяви за приоритет борбата с нелегалния, безотчетен и нерегламентиран риболов - в тази връзка ЕК ще представи съобщение и предложение за регламент за нова стратегия. Докладът на Marie-Hйlиne Aubert (Зелени, Франция) цели да даде на Европейската комисия идеи и предложения за конкретни действия, които трябва да се предприемат.

Според депутатите трябва да се създаде регистър на Общността за плавателни съдове, които осъществяват НБН риболов, в който да се включат плавателните съдове от черните списъци на регионалните организации за управление на рибното стопанство РОУРС. Този регистър ще улесни бързия обмен на информация между държавите-членки и ще предостави възможност за наблюдение на плавателните съдове при отчитане на евентуална смяна на знамето. Общи минимални наказания за сериозни нарушения трябва да бъдат приложими във всички държави-членки, се казва в текста.

Всички приети от РОУРС черни списъци на риболовни съдове и плавателни съдове за превоз на риба, включително техните собственици или оператори, трябва да бъдат публикувани и включени пряко в правото на Общността. На плавателните съдове в тези списъци от страни извън ЕС следва да се забрани да влизат в пристанища на Общността по каквато и да е причина, освен поради форсмажорни обстоятелства или поради хуманитарни причини. На всички плавателни съдове, плаващи под знаме на ЕС, трябва да се забрани да предоставят подкрепа (гориво, припаси, прехвърляне на товари и др.) на тези плавателни съдове в открито море.

Законният произход на рибата трябва да бъде доказан, преди да се разреши разтоварването й в пристанища на ЕС или вноса й в Европейския съюз. Депутатите приканват Комисията да гарантира, че физическите или юридически лица, отговорни за нерегламентирания риболов не получават каквато и да е помощ или субсидия от фондове на Общността за който и да е клон от тяхната дейност, както и да поиска от държавите-членки да предприемат подобни действия във връзка със съответните им държавни помощи.

Членовете на ЕП призовават Европейската комисия да представи предложение за еко-етикетиране до месец юни 2007 г. Те потвърждават убеждението си, че подобряването на проследяването на рибата, от мрежата до чинията, което би се изисквало от схемите на еко-етикетиране, ще бъдат от значителна помощ за откриване на рибата, уловена при НБН риболов и отстраняването й от пазара. Депутатите искат от Комисията да организира кампания за информация на Общността, за да се подобри обществената осведоменост за сериозния размер на естеството на нерегламентирания риболов.

Днес Европейският парламент прие два консултативни доклада с автор Maria Esteves относно споразуменията за визите за краткосрочно пребиваване и реадмисията между ЕО и Русия. Сключването на двете споразумения с Русия и подкрепени от Парламента без допълнителни изменения ще улесни издаването на визи за кратък престой, ще увеличи пътническия поток и ще гарантира реадмисията на нелегални имигранти от Русия.

Споразумението за реадмисия с Русия е петото подобно споразумение, договорено и сключено от ЕС и трета страна.

В случая с Русия споразуменията за визите за кратък престой и реадмисията са свързани и трябва да се сключат и да влязат в сила по едно и също време. Докладчикът Maria Esteves твърди в обяснителните си бележки към доклада, че всяко споразумение за визи с Русия трябва да се базира на реципрочност. Тя припомня, че за визите за гражданите на ЕС, които желаят да влязат в Русия има сложна задължителна регистрация, а хората, които желаят да пътуват до Сибир или Чечня - например журналисти - трябва да преминават през допълнителни процедури и да плащат допълнителна такса докато Шенгенската виза за кратък престой дава възможност на руснаците да пътуват без ограничения. Докладчикът отбелязва, че журналисти, неправителствени организации и представители на духовенството са имали проблеми при получаването и подновяването на визи за Русия през последните години.