Двадесет и четири часа трябва да се пие от ракията на кмета на Ненково, за да се разбере колко любов и желание са вложени в нея. Максимата е потвърдена от не един или двама негови съселяни. Ичкията е с доказано качество, от нея не боли глава и не напива като някои от купешките алкохолни напитки. След едно денонощие запой е достатъчно да минеш през моста за селото и ти няма нищо, твърди 30-годишния Халил Али. Почти любовните признания за “домашната” късат сърцето в днешните европейски дни, когато наложеният акциз за семейно производство разтресе половин България.

Фикрет Местан се казва кметът на Ненково. Втори мандат изпълнява тази длъжност. Отговаря за 230 души от селото и махалите му Тревник, Слепче, Тиква и Горно Ненково. Разположени са по левия бряг на Боровишката река, от другата страна на асфалтирания път към язовир “Боровица”. Преход за коли за там няма, освен ако през лятото нивото на реката не спадне. Затова и гаражите им са от другата страна на реката. Хората пресичат въжения мост, за да стигнат до тях. Никой не знае от кога съществува селището Мьомелер, както му викат на турски. Което ще рече “Гърдите”. Или Ненково. Веднага си обясняваш названието, след като погледнеш насреща и видиш двете тепета като женски гърди.

В селото няма кръчма, а магазинът е един. Зареждането му обаче става трудно. Особено през зимата, когато мъкнат стоката на гръб. Затова голям успех тук имат “подвижните маркети”. Търговци с микробус- бакалия паркират пред моста и въртят алъш- вериш. Европейска работа, както се вика.

Ние файда от Европа още не сме видели, казва Фикрет Местан. Отгоре на това се опитват да ни спрат домашната ракия. Обаче ако трябва ще я варим в Балкана или в мазето, но ще имаме. Това е голяма несправедливост, добавя той. Кметът разкрива и тайната на неговата ракия. Трябва нюх, да се изпипа до последната брънка. Мен никой не ме е учил, с годините натрупах опит. Важно е джибрата да е хубава. Някои слагат лук, за да обере миризмата. Ароматът също е от значение. Хубава ичкия става от всичко- грозде, сливи, кайсии. Например от 100 кг. кайсии правя 5 л. ракия. Повечето захар само разваля. Моята става около 46- 48 градуса. Тази от магазина е само есенция, разкрива тайната си той. Кметът е известен и с майсторлъка при правенето на рибни консерви. И ракията, и мезето си прави човека. Районът е богат на вода и улов. Дивеч също има много. Почти всеки мъж в Ненково е рибар и ловец.

През 1992-1993 г. бях на гурбет в Германия, разказва Фикрет Местан. Бях си занесъл няколко консерви от риба, та почерпих едни немци. Като я опитаха, взеха да викат “Гут, гут”…Хубаво е в Германия, струва ти се, че рай в началото. Като мине време обаче започваш да си мислиш за дома. Дори камъните ти са мили и те интересува какво става с тях.

Хората от Ненково още не знаят какво ще им донесе еврочленството. Нямат яснта за субсидии, проекти, фондове. Знаят само, че квотата за тютюна пада, че няма къде да си продадат млякото, че няма кой да им купи месото. А и акциз на ракията ще им слагат.