След два месеца ще стане ясно как ще бъде решен проблемът с пропадащите къщи в кърджалийското село Пропаст. Това е резултатът от проведената вчера среща между представители на Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на околната среда и водите, изпълнителният директор на “S&B Индастриъл минералс” и хора от застрашеното село. След отдаването на концесия подобна среща между хората от Пропаст и фирмата не е правена.

Целта на проведените разговори бе да се изяснят отговорностите и очакванията на всяка от заинтересованите страни. От двете министрества тук бяха Христо Казанджиев, директор на дирекция “Подземни богатства” и старши експертът от МОСВ Ангел Тодоров. Да отговори на въпросите на кмета и хората от Пропаст тук бе Атанасиос Кефалас, изпълнителен директор на “S&B Индастриъл минералс”. В срещата взеха участие и зам.-областният управител Себахтин Риза, зам.-кметовете Митко Синабов и Нурджан Юсеин.

Кметът на Кърджали инж. Хасан Азис запозна дошлите с това, което е направено от страна на общината за решаване на проблема, прочете и декларацията на жителите на Пропаст и Сипей до народните представители от Кърджали. 13 сгради от Пропаст са застрашени от събаряне. Те са негодни и опасни за обитаване. Общината предоставя два апартамента от общинския фонд, но задължение на концесионера е да се ангажира с решаването на жилищния проблем на най-застрашените семейства, подчерта Хасан Азис. Той поиска от фирмата справка за разработените площи до момента и планираните дейности за земите, върху които са имотите на хората от Пропаст.

Ние сме тук, за да дискутираме открито и честно този проблем, каза Атанасиос Кефалас. Той обясни, че концесията е от осем години. Но откриването на бентонитовите запаси не е станало в края на 90-те години, а още през 1962 г., когато са правени проучвания. В тях се споменава, че има свлачищни процеси поради геоложката структура на района. Работата ни е съобразена с концесионния договор и с българското законодателство, подчерта Кефалас.

Христо Казанджиев потвърди че геоложките проучвания от 60-те години показват, че целият раойн където има бентонит, е свлачище. Но въпреки това е взето решение за добив на глина. В момента има активни свлачищни процеси в единият край на концесионната площ. Но те са резултат и от активният добив на бентонит сега, подчерта той. Концесионерът трябва да рекултивира тази част, за да се “подпре” свлачището. По искане на министерството ще бъде изготвена инжинерно-геоложка оценка на района, за да се види как се развиват свлачищните процеси и как ще продължат. Тя ще бъде готова след два месеца. След това ще се вземе решение, каза Казанджиев.

Според кмета на Пропаст Ердинч Мюмюн ако хората бъдат преместени в друга част на селото, пак има опасност за тях и домовете им след като добивът продължава. Ние искаме Пропаст да си остане на мястото и да бъде прекратен концесионният договор.

Възрастни хора споделиха, че от фирмата само вадят глината, а не правят нищо за укпрепването на мястото. До 60-те години нито една къща не е пропадала. Сега селото остава като остров и това не заради предишни свлачища, а от сегашната дейност по добива на глина, бяха категорични те. Изразиха притеснения, че е застрашено и съседното село Сипей. След срещата предтаветелите на министерствата, на фирмата и хората от Пропаст отидоха на място, за да видят щетите от свличането.

Чий е ангажиментът към застрашените къщи, кога очакват да стигнат до селото, поискаха отговор те от “S&B Индастриъл минералс”. Това ще стане ясно на среща след два месеца, когато бъдат готови резултатите от иженерно-гоеложката оценка на района.

Единият вариант е да се направят укрепителни съоръжения и нови къщи на същото място. Ако процесите продължават хората трябва да бъдат обезщетени и да се преместят другаде. Защото дори да се преустанови добивът свличането няма да спре, категоричен бе Казанджиев. Учудва ни фактът, че през 1999 г. когато тази земя се отдава на концесия, няма възражения нито от областния управител, нито от хората от селото, добави той. За ограничаването на концесионната площ държавата малки възможности. Тогава се налага да бъде обезвъзмезден концесионера за разходите и пропуснатите ползи, подчерта Казанджиев.

Добивът на бентонит е в полза на националните интереси. Длъжни сме да преговаряме с хората от Пропаст, но първо трябва да знем кой има право да застане от другата страна. Затова през 2004 г. поискахме те да дойдат при нас с документите си за собсгтвеност. За съжаление никой от тях не го направи. Ако при приговорите ни не се стигне до сделка, тогава съответните министерства трябва да вземат решение.В момента не мога да кажа кой е прав. Това ще знаем след като Минногеоложкият институт направи проучвания. Те ще ни дадат отговор на въпросите – защо и как се е стигнало до това положение. А колко бързо ще стигнем до Пропаст не мога да отговоря, защото се опитваме да направим добива по-интензивен.