Решение по дело C-2/06 Kempter (DE)

През годините 1990 - 1992 Kempter изнася говеда към различни арабски страни и към бивша Югославия. На това основание, в съответствие с Регламент № 3665/87, който е в сила по това време, той иска и получава възстановявания при износ от Hauptzollamt.

По повод на едно разследване Betriebspruefungsstelle Zoll (Служба за контрол на митниците) на Oberfinanzdirektion (Регионална дирекция на финансите) на Frеiburg установява, че преди вноса им в посочените страни част от животните са били мъртви или са били заклани по спешност по време на превоза или на карантината в държавите по местоназначението.

Поради това с решение от 10 август 1995 г. Hauptzollamt иска от Kempter връщане на възстановяването при износ, което то е получило.

Kempter подава жалба срещу това решение, без обаче да сочи нарушения на общностното право. С решение от 16 юни 1999 г. Finanzgericht Hamburg [Съд по финансовоправни спорове] отхвърля жалбата по съображения, че жалбоподателят не представя доказателства за вноса на животните в трета страна през дванадесетте месеца, следващи датата на приемането на декларацията за износ, съгласно изискването на член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 3665/87 за заплащане на възстановяванията.

След поредица съдебни решения, Kempter сезира отново Finanzgericht Hamburg, като поддържа именно, че в случая условията, които позволяват преразглеждането на окончателно административно решение, изложени от Съда в Решението по дело Kuehne & Heitz са спазени и че следователно решението за връщане на възстановяването при износ на Hauptzollamt от 10 август 1995 г. трябва да бъде оттеглено от органа, който го е постановил.

Германският съд (Finanzgericht Hamburg) подава иск за преюдициално запитване пред Съда на Европейските общности за тълкуване на приложното поле на член 10 от Договора за ЕО, тълкуван с Решение на Съда от 13 януари 2004 г. по дело C-453/00, Kьhne & Heitz. Генералният адвокат г-н Bot представя заключение на 27 април 2007 г.

На 12 февруари 2008 година, Съда решава, че общностното право не изисква в рамките на производство пред административен орган, в което се иска преразглеждане на административно решение, станало окончателно по силата на решение, постановено от юрисдикция, действаща като последна инстанция, при положение че съответното решение от гледна точка на по-късна практика на Съда е основано на неправилно тълкуване на общностното право, жалбоподателят в главното производство да се е позовал на общностното право при обжалването на съответното решение по съдебен ред по вътрешното право. И че общностното право не поставя никакви ограничения във времето за подаване на искане за преразглеждане на окончателно административно решение. Държавите-членки обаче са свободни да предвидят разумни срокове за подаване на искане в съответствие с общностните принципи на ефективност и еквивалентност.

Решение по дело C-244/06 Dynamic Medien (DE)

Dynamic Medien е германско дружество, което се занимава с разносна търговия на видеоносители (DVD или видеокасети). То моли германски съд (Landgericht Koblenz) да забрани на Avides, конкурентно дружество, да продава японски рисувани филми, внесени на видеоносители от Обединеното Кралство, друга държава-членка, и обявени от компетентния орган на последната държава-членка, а не от германски компетентен орган, за свободно достъпни за непълнолетни от определена възраст (над 15 години).

Германската уредба в областта на защита на непълнолетните забранява разносната търговия на видеоносители, върху които не е указано от компетентния орган на държавата-членка, че са свободно достъпни за непълнолетни.

Германският съд (Landgericht Koblenz) подава иск за преюдициално запитване пред Съда на Европейските общности за тълкуване на членове 28 и 30 ЕО, както и на разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар. И дали немските разпоредби представляват количествени ограничения върху вноса или мерки, които имат равностоен ефект.

Генералният адвокат г-н Paolo Mengozzi представя заключение на 13 септември 2007 г. и предлага на Съда да реши, че забраната на разносна търговия на видеоносители, които не са проверени и класифицирани от националния компетентен орган с цел защита на непълнолетни, която се отнася до определен вид търговия и касае всички търговци на територията на дадена държава, не представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса, съгласно член 28 ЕО, при условие че засяга по един и същи начин търговията с продукти произведени в тази държава и търговията с продукти внесени от другите държави-членки.

Ако националният съдия прецени, след проведена проверка, че подобна забрана представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса, съгласно член 28 ЕО, то тя е оправдана съгласно член 30 ЕО, защото основана на съображения за обществен морал, обществен ред и закрила на здравето на хората, дори в случай, когато видео програмата е била проверена в друга държава-членка, обявена за свободно достъпна за непълнолетни, и това е споменато върху продукта.

Решение по дело C-450/06 Varec (FR)

Дружество Varec произвежда и доставя военно оборудване, по-специално за танкове тип Leopard.

Конкурентно дружество получава многогодишна държавна поръчка за доставяне на военно оборудване. Varec се жалва пред белгийските власти за нарушение на равновесието между принципа на състезателното начало и принципа на спазване правото на защита, и правото на спазване на търговската тайна и на защита на чувствителната или поверителна информация.

Белгийският държавен съвет (Conseil d'Etat) подава преюдициално запитване пред Съда на европейските общности за тълкуване на член 1, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33) във връзка с член 15, параграф 2 от Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стр. 1) и с член 6 и член 41, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114).

Генералният адвокат г-жа Sharpston представя заключение на 25 октомври 2007 г. и предлага на Съда да реши, че член 1 (1) от Директива 89/665/ЕИО на Съвета, съвместно с разпоредбите на Директива 93/36/ЕИО на Съвета относно защитата на поверителна информация, изискват от компетентния орган да:

а) се запознае детайлно с всички административни данни и показания, послужили на възлагащия орган да вземе решение; и

б) осигури на поверителната информация същата защита, като тази на съдебното ниво.

Тези задължения трябва да бъдат спазени с оглед на правото на справедлив процес и равноправието, и това изисква компетентния орган да не ползва едни или други показания по начин, който да навреди на тези права.

Решение по дело C-426/05 Tele2 Telecommunication (DE)

Tele2 UTA Telecommunication GmbH е австрийско предприятие доставчик и собственик на електронни съобщителни мрежи и услуги. През 2004 г. молбата му за участие в тръжна процедура за анализ на пазара е отхвърлена, с мотива, че според австрийското законодателство, качеството на страна в производството (,,Parteistellung“) за анализ на пазара се запазва единствено за адресата на решение за налагане, изменение или отменяне на особени нормативно определени задължения, като се изключват конкурентните предприятия.

Tele2 се жалва и иска от австрийски съд да изясни понятието за лице “до което се отнася даден акт“ или ,,засегнато“ лице (,,betroffen“).

Австрийският съд (Verwaltungsgerichtshof) подава преюдициално запитване пред Съда на европейските общности за тълкуване на член 4, параграф 1 и на член 16, параграф 3 от Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (OВ 108, стр. 33, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35 стр. 195).

Генералният адвокат г-н Poiares Maduro представя заключение на 15 февруари 2007 г. и предлага на Съда да реши, че австрийският съд трябва да прецени дали австрийското законодателство прави невъзможно или прекалено трудно използването на правото на обжалване признато на подобни предприятия от член 4, параграф 1 от Директива 2002/21/EО.

Решение по дело C-506/06 Mayr (DE)

В Австрия е уволнена работничка, чиито яйцеклетки към датата на уволнение са били оплодени „ин витро“, но не и имплантирани. В последвалото дело за неправомерно уволнение, работодателя твърди, че тази работничка не може да бъде квалифицирана като „бременна работничка“, защитена от Общностното право.

Австрийският съд (Oberster Gerichtshof) подава преюдициално запитване пред Съда на европейските общности за тълкуване на член 2, буква a) от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, 28 ноември 1992 г., стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3).

Генералният адвокат г-н Ruiz-Jarabo Colomer представя заключение на 27 ноември 2007 г. и предлага на Съда да реши, че работничка, чиито яйцеклетки са били оплодени „ин витро“ в лаборатория, но не и имплантирани в нейната матка в момента на предизвестието за уволнение, не е "бременна работничка" според член 2, буква a) от Директива 92/85/ЕИО. Въпреки това, според Директива 92/85/ЕИО уволнението на тази работничка е дискриминация, ако се окаже, че е продиктувано от необичайната ситуация, в която се намира, или от нейната бъдеща бременност.