Съдът на Европейските Общности приема, че италианските наказателни санкции за събирането на залози от посредници, действащи за сметка на чуждестранни дружества, са в противоречие с общностното право

Съгласно италианското законодателство, за организирането на хазартни игри или за събирането на залози е необходимо предварителното възлагане на концесия и полицейско разрешение. За всяко нарушение на тези правила се налагат наказателни санкции, като е възможно да се стигне до лишаване от свобода за срок от три години.

През 1999 г., след тръжна процедура, компетентните италиански органи възлагат 1 000 концесии за залагания върху резултатите от спортни състезания и 671 нови концесии за конни състезания (329 действащи концесии са автоматично подновени). Концесиите са с действие шест години и възможност за подновяване за същия срок. Тръжните процедури изключват по-специално икономически субекти, учредени като дружества, чиито акции се търгуват на регулираните пазари.

Сред тях е и учреденото по английското право дружество Stanley International Betting Ltd, притежател на лиценз, издаден от община Liverpool, което е част от групировката Stanley Leisure plc, английско дружество, което се котира на Лондонската борса, по онова време четвърти по големина организатор на залагания и първо по експлоатация на игрални казина в Обединеното кралство. В Италия Stanley развива дейност чрез „центрове за предаване на данни“ („ЦПД“), управлявани от независими икономически субекти, договорно обвързани със Stanley, които предлагат на залагащите средства за отдалечен достъп до сървъра на Stanley, разположен в Обединеното кралство.

Г-н Placanica, г-н Palazzese и г-н Sorricchio са и тримата управители на ЦПД, сключили договори със Stanley. През 2004 г. пред Tribunale di Larino и Tribunale di Teramo са образувани наказателни производства, по които те са подсъдими, заради това, че са упражнявали организирана дейност по събирането на залози без необходимото полицейско разрешение. Тези юрисдикции се обръщат към Съда на Европейските общности с въпроса дали италианското законодателство, свързано с хазартните игри, е съвместимо с общностните принципи на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги.

Най-напред Съдът напомня, че закон, който забранява – с възможност за налагане на наказателни санкции – упражняването на дейности в отрасъла на хазартните игри в отсъствието на концесия или полицейско разрешение, издадени от държавата, съдържа ограничения върху свободата на установяване, както и върху свободното предоставяне на услуги. Особеностите от морален, религиозен или културен порядък, също както морално и финансово увреждащите лицето и обществото последици, свързани с игрите и залаганията, могат впрочем да обосноват такива ограничения. Последните все пак трябва да удовлетворяват условията за пропорционалност. След това Съдът разглежда различните условия, наложени от италианския закон.

Концесията

Италия провежда разгърната политика в областта на хазартните игри с цел да се привлекат играчи, упражняващи сами по себе си забранени дейности, свързани с игри и незаконни залагания, към разрешени и уредени дейности. Съдът е съгласен, че за изпълнението на тази задача икономическите субекти, на които е дадено разрешение, следва да съставляват надеждна алтернатива на забранената дейност, която същевременно да е и привлекателна, което само по себе си може да включва предлагането на широка гама от игри, по-мащабна реклама и използването на нови техники за дистрибуция.

Задачата, на която се позовава Италия, за да обоснове необходимостта от концесия, е предотвратяване на провеждане на дейности в областта на хазартните игри с престъпна цел. Съдът приема, че концесионната система може да представлява ефикасен механизъм за контрол над икономическите субекти, действащи в тази област.

За сметка на това Съдът не разполага с достатъчни фактически елементи, за да прецени съвместимостта на ограничението относно общия брой концесии с общностното право. Приетият въз основа на специфичен разчет за „достатъчен“ брой концесии за цялата национална територия сам по себе си не е факт, който да оправдае произтичащите от това ограничение препятствия за свободата на установяване, както и за свободното предоставяне на услуги. На това основание, следователно, Съдът натоварва препращащите юрисдикции да проверят дали като ограничава броя на икономическите субекти, действащи в отрасъла на хазартните игри, националната правна уредба действително изпълнява изтъкнатата задача, а именно предотвратяване провеждането на дейности в този отрасъл с престъпна или измамна цел.

Съдът освен това отсъжда, че пълното изключване на капиталовите дружества от тръжните процедури за предоставяне на концесии надвишава необходимото за изпълнение на задачата да се избегне участието на действащите в отрасъла на хазартните игри икономически субекти в престъпни или измамни дейности. Всъщност, съществуват други средства за контрол на отчетността и дейностите на икономическите субекти, които по-слабо ограничават свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги (например събирането на сведения за техните представители или главни акционери). Съдът добавя, че незаконното изключване на някои икономически субекти от тръжните процедури задължава държавата-членка да предвиди процедурни решения, осигуряващи гаранции за правата, които икономическите субекти получават от непосредственото действие на общностното право (например отнемане и преразпределяне на старите концесии). Междувременно липсата на концесия не може да се санкционира в случая на такива икономически субекти.

Полицейското разрешение

Процедурата по предоставяне на полицейско разрешение предполага наличието на концесия и следователно е обременена със същите пороци, които засягат предоставянето на концесии. За липсата на полицейско разрешение следователно не могат да се отправят укори към лица, които не биха могли да се снабдят с тях поради факта, че в нарушение на общностното право са били изключени от предоставянето на концесия.

Наказателните санкции

По принцип наказателното законодателство попада в правомощията на държавите-членки, но общностното право очертава границите на тези правомощия: наказателното законодателство всъщност не може да ограничава основните свободи, гарантирани от общностното право. Съдът отново потвърждава, че дадена държава-членка не може да прилага наказателна санкция за несъобразяването с административна формалност, когато изпълнението ? се отказва или е направено невъзможно от нея в нарушение на общностното право. Италианската република не може, следователно, да прилага наказателни санкции за упражняването на организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение спрямо лица като подсъдимите по главните производства.