В днешните трудни дни на оцеляване всеки се бори за прехраната. Свободното движение на услуги, стоки, пари и хора в Обединена Европа развихри конкуренцията и на трудовата, и на бизнес-борсата. Много нашенци потърсиха късмета си извън пределите на Родината, други се опитват да преживеят тук.

В Родопите оцеляват ромите от момчилградското село Багрянка. Ще ги видите, ако тръгнете към светилището на Татул. Вляво от пътя - там, където е сметището.

Деца с металотърсачи ровят из боклука и търсят желязо. Жени с кирки копаят дупки на 2-3 м дълбочина. Мъже мъкнат чувалите с метала. На сметището ромите печелят за хляба. Посрещат непознатите агресивно, дори налитат на бой.

Всички сме безработни. Затова събираме желязо тук, споделя 38-годишният Гюнай Аптураман. Сами си направихме металотърсачи и ровим в боклука. Ама какво да правим, като никой не ни дава работа?! Къде ли не сме ходили - до общината, по фирмите…Не ни искат и това е, категоричен е той.

Ромите негодуват. Твърдят, че дали много от труда си на страната, а тя не им се отблагодарила. Чули, че в София някои печелят големи пари от проекти за етническа интеграция на техния етнос. Но до тях не стигал нито лев. А уж били гласували редовно по избори. Дори на президентските подкрепили Георги Първанов.

Ухажват ни докато ги изберат. Като вземат властта ни забравят и ни оставят да се оправяме както можем, твърдят ромите.

На ден да събираме 30-40 кила желязо. Продаваме го на пункт за скрап в Момчилград. Печелим около 5 лева. Като ги разделим, ни остават пари колкото да си купим хляб, разказва 23-годишният Антон Иванов.

Антон вече е баща на три деца. Изхранва ги от сметището. Оставя ги у дома, да наглеждат добитъка, но той идва всеки ден. Не са попадали на антики или нещо, което би предизвикало интереса на колекционер или антиквар. Често намирали железни подкови.

Най-тарикат в целия работен цикъл е собственикът на кон и каруца - дядо Илия Живков. Той само чака, пушейки цигари, докато натоварят желязото. После поема към Момчилград. Вземал по 2 лв. на курс. 55-годишният съфамилник на покойния Тато имал 18 жени, 17 деца и 25 внуци. Казва, че не искал да се мори с копане. Най-младата му съпруга била едва на 17 години, а най-възрастната - на 47 г. Трябвало всички да ги удовлетвори. Ако обаче работи през деня, вечерта щял да бъде неефективен.

Така я карат сънародниците ни роми от Багрянка. На сметището, в боклука. Търсят желязо.