Пространството на свобода, сигурност и правосъдие е сред областите, които през последните години са предмет на усилена законодателна дейност. Приети са нови текстове, във връзка с които пред националните юрисдикции понякога се повдигат деликатни въпроси по отношение на тълкуването и действителността на общностното право. В тази област, както във всяка друга, е изключително важно общностните правни норми да се прилагат по еднакъв начин на цялата територия на Съюза.

Една от задачите на Съда на Европейските Общности е именно да допринесе за това еднообразно прилагане посредством механизма на преюдициалното производство. Впрочем въпросите, които попадат в обхвата на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, посочени съответно в дял VI от Договора за Европейския съюз (полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) и в дял IV от част трета от Договора за ЕО (визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица, и по-конкретно съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси) често имат неотложен характер, на който преюдициалното производство, което се развива по общия ред, не може да отговори, тъй като средната му продължителност е година и половина, най-вече поради множеството участници в него и затрудненията, свързани с превода на становищата, които всяка държава-членка, ако желае, може да представи. Това обстоятелство би могло да възпре националните юрисдикции да се обръщат към Съда във връзка с този вид производства.

По тази причина след покана от страна на Съвета Съдът предложи въвеждането на нова форма на производство, а именно спешното преюдициално производство (Решение на Съвета от 20 декември 2007 г. за изменение на протокола относно статута на Съда на Европейските общности и изменение на Процедурния правилник на Съда, прието от същия на 15 януари 2008 г. (ОВ L 24, 29 януари 2008 г., стр. 39). Приложимо от 1 март 2008 г., това производство трябва да позволи на Съда да разглежда в значително съкратен срок най-деликатните въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като тези, които възникват например в някои случаи на лишаване от свобода, когато отговорът на поставения въпрос е решаващ при преценката на правното положение на задържаното или лишеното от свобода лице, или когато при спор относно родителски права или отглеждане на деца компетентността на съда, сезиран по силата на общностното право, зависи от отговора на преюдициалния въпрос.

Три основни характеристики отличават това ново производство от преюдициалното производство, което се развива по общия ред.

На първо място, за постигане на бързина при спешното преюдициално производство се прави разграничение между лицата, допуснати до участие в писмената фаза на производството, и тези, които имат право да участват в неговата устна фаза. Всъщност в рамките на това ново производство единствено страните в главното производство, държавата-членка, в която се намира препращащата юрисдикция, Европейската комисия и, ако е необходимо, Съветът и Европейският парламент, когато техни актове са предмет на спора, имат право в кратък срок да представят писмени становища, изготвени на езика на производството. Другите заинтересовани лица, а именно държавите-членки, различни от държавата-членка, в която се намира препращащата юрисдикция, не разполагат с тази възможност, но се призовават за съдебно заседание, в което ако желаят, могат да изложат своето устно становище по поставените от националната юрисдикция въпроси и по представените писмени становища.

На второ място, вътрешната обработка на делата, разглеждани по реда на това ново производство, е значително ускорена, тъй като след завеждането им в Съда всички дела, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, се възлагат на състав от петима съдии, нарочно определен, за да осигури за период от една година подборът и разглеждането на тези дела. Ако уважи искането за разглеждане по реда на спешното производство, по-нататък този състав ще се произнесе в кратък срок след съдебното заседание, след като изслуша генералния адвокат.

На последно място, за да се осигури желаната бързина, производството на практика ще протича главно по електронна поща. Размяната на съобщения между Съда, от една страна, и националните юрисдикции, страните в главното производство, държавите-членки и общностните институции, от друга, ще се извършва, доколкото е възможно, чрез това средство за комуникация.

Посредством тези съществени изменения на преюдициалното производство Съдът се стреми да отговори на неотложността, която може да характеризира делата, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Практически указания на Съда на Европейските Общности се съдържат в информационна бележка на вниманието на националните юрисдикции, която е на разположение на неговия уебсайт: http://curia.europa.eu/bg/instit/txtdocfr/txtsenvigueur/noteppu.pdf