Членове на Европейския парламент обсъдиха с Министъра на енергетиката на България Румен Овчаров енергийния дефицит и увеличаващите се цени в Югоизточна Европа в резултат от преждевременното затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". На среща-дискусия те приеха декларация, с която призоваха ЕС да има "по-гъвкав подход" към регионалните проблеми в областта на енергетиката.

Членовете на ЕП, които участваха в събитието по инициатива на доскорошния докладчик за България Джефри ван Орден и българските евродепутати Атанас Папаризов, Антония Първанова, Мартин Димитров и Константин Димитров, изразиха загрижеността си от енергийните трудности в Югоизточна Европа, които според тях "създават условия за по-голяма икономическа и политическа нестабилност". Те подкрепиха усилията на българското правителство да намери решение на тези регионални проблеми в сътрудничество с ЕС и в рамките на Договора за присъединяване.

Зам.-председателят на Европейския парламент Alejo Vidal-Quadras (ЕНП-ЕД) също участва в срещата и подкрепи гъвкавия подход към трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, които "са единствените налични, безопасни и икономически приемливи мощности, на които Югоизточна Европа може да разчита в краткосрочен и средносрочен план". Той призова всички членове на ЕП да подкрепят текста на декларацията, приет от евродепутатите, които участваха в дискусията.

Министърът на енергетиката на България Румен Овчаров каза, че резултатите от затварянето на двата реактора на АЕЦ "Козлодуй" са: по-малка сигурност на енергийните доставки и увеличение на цените в региона. Докато досега България покриваше немалка част от дефицита на съседите си - 45 на сто, през тази година страната може да осигури енергия единствено за вътрешния си пазар. Според него затварянето на двата реактора представлява сериозен компромис с целите и принципите на енергийната политика на ЕС, както и с българските национални интереси. Предвид затрудненията в региона той предложи решение в рамките на Член 36 от Договора за присъединяване, който гласи, че при сериозни или трайни затруднения в който и да е сектор на икономиката, нашата страна може да поиска разрешение да се предприемат защитни мерки. В случай че това не е възможно министър Овчаров каза, че ЕС трябва да подкрепи проекти в България, които да компенсират дефицита.

Български евродепутати от всички политически групи присъстваха на събитието. Антония Първанова (АЛДЕ) каза, че решението за затварянето на реакторите е политическо и служи на икономически интереси. Тя подчерта, че политиците трябва да се вслушват в хората и да намират решение на техните проблеми. Атанас Папаризов (ПЕС) припомни като важно и добре обосновано предложението на Президента на България в ЕП в началото на 1 февруари за нова партньорска проверка и намиране на решение в рамките на Член 36 от Договора. "Подходът на българското правителство към решаването на енергийните проблеми на България и на Югоизточна Европа е погрешно", каза Константин Димитров (ЕНП-ЕД). Според него правителството не прави необходимото за повишаване на енергийната ефективност и преструктуриране на енергийния отрасъл, както и за извличане на по-високи финансови компенсации за преждевременното затваряне. Унгарската депутатка Едит Херцог (ПЕС) каза, че затварянето на АЕЦ Козлодуй ще струва 3 милиарда евро, а за периода 2007-2009 г. България ще получи едва 10 млн. евро компенсации от ЕС. За това трябва не само политика, но и пари, а в този случай "портмонето е празно", добави тя. Друг сериозен проблем е загубата на човешки капитал и експертиза в областта на ядрената безопасност. Пиа-Ноора Каупи (ЕНП-ЕД, Финландия) каза, че решението за затварянето не е добре обосновано. "Законите се правят от хората и могат да бъдат променени от тях. Няма договор, който не може да бъде променен, ако има политическа воля", подчерта тя.

Представителят на ЕК Брендън Девлин се съгласи, че в региона наистина има структурен дефицит, но подчерта, че това положение не е уникално за Европа и даде пример със ситуацията в Испания и Португалия. България не среща трудности в резултат от затварянето на реакторите, каза той. Според него основният проблем в региона е липсата на взаимно свързване на енергийните системи. Необходими са нови дългосрочни инвестиции и в тази връзка ЕК очаква плановете за нови ядрени мощности. За ЕК въпросът за безопасността на реакторите продължава да е значителен и в тази връзка Девлин заяви, че не може да се асоциира с декларацията, приета от участниците в срещата.

"Проблемът е, че продължаваме да обсъждаме фактите", каза Джефри ван Орден в заключение и призова участниците да подкрепят предложението по време на дискусията от Евгени Кирилов (ПЕС) за нова независима експертна оценка на реакторите, която да докаже тяхната безопасност. "Нуждаем се от силни доказателства, за да обясним положението в региона", подчерта той. Ван Орден призова ЕС да демонстрира зрялост и в случая на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй да признае, че е направил грешка.