Четвъртък, 19 април

Решение по дело C-444/05 Stamatelaki (EL) (Ограничаване на свободното предлагане на услуги - Възстановяване на медицинските разходи)

Dimitrios Stamatelakis е бил осигурен в Tameio Asfalisesos Emboron, гръцка здравна каса за търговци. Той страдал от рак на простатата и на два пъти постъпвал в частна клиника в Англия, на която заплатил 13,600 лири за медицинските услуги.

Молбата му за възстановяване на медицинските разходи била отхвърлена от застрахователя. След смъртта му, молбата на неговата съпруга, вече вдовица, била наново отхвърлена, с мотив, че възстановяването на медицински разходи, направени в частни клиники в други държави-членки не било разрешено. Г-жа Stamatelakis подала жалба срещу този отказ.

Гръцкият съд (Dioikitiko Protodikeio Athinon) отправя въпрос към Съда на Европейските общности относно тълкуването на членове 49 и 50 ЕО при наличие на национално законодателство, разрешаващо възстановяването на медицинските разходи, направени в частно лечебно заведение в друга държава-членка, само в случай на лечение на малолетни, докато когато лечението се провежда в публично лечебно заведение, единственото условие за възстановяване, наложено от националното законодателство, е получаване на предварително разрешение.

Генералният адвокат RUIZ-JARABO представя заключение на 11 януари 2007 и предлага на Съда да реши, че национално законодателство, разрешаващо възстановяването на медицинските разходи, направени в частно лечебно заведение в друга държава-членка, само в случай на лечение на малолетни, докато когато лечението се провежда в публично лечебно заведение, единственото условие за възстановяване, наложено от националното законодателство, е получаване на предварително разрешение, е в разрез с член 49 ЕО.

Становището на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, по което са назначени.

Заключение по дело C-274/05 Комисия / Гърция (EL) (Работници - Признаване на дипломите за висше образование - Работа в публичния сектор)

Комисията е подала иск пред Съда на Европейските общности срещу Гърция за установяване на нарушение на чл.чл. 1, 3, 4, 7, 8 и 10 от Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно общата система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, стр. 16), довело до отказ да се признае професионалната квалификация, придобита в друга държава-членка, при наемането на работа в публичния сектор.

Заключение по дело C-181/06 Deutsche Lufthansa (PT) (Въздушен превоз - Летища - Наземни услуги в летищата на Общността - Събиране на такса за достъп до пазара на наземни услуги и надзор)

Португалският съд (Tribunal Administrativo e Fiscal do Porto) запитва Съда на Европейските общности за интерпретиране на чл. 16, ал. 3 на Директива 96/67/ДЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общността, интерпретиране на регламент 12/99 от 30 юли 1999 и определяне на " злоупотреба с господстващо положение на пазара" според чл. 82 ДЕО, в спора между Deutsche Lufthansa AG и Ana-Aeroportos de Portugal SA.

Ana-Aeroportos de Portugal SA е португалска фирма доставчик на наземно обслужване. Тя налага на авиокомпании заплащането на определена сума за ползване на администрацията и управлението на инфраструктурите на летищата, които управлява.

Решение по дело C-356/05 Farrell (EN) (Застраховки „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства - Задължително застраховане - Лица, пътуващи като пътници)

През 1996, в Ирландия станало пътно-транспортно произшествие. Г-жа Elaine Farrel пътувала в багажното помещение на не застрахован ван, когато той се ударил в стена. Ванът не бил застрахован и г-жа Elaine Farrel потърсила обезщетение от Motor Insurers' Bureau of Ireland ('MIBI'), организация обезщетяваща жертви на злополуки свързани с незастраховани превозни средства. Молбата й била отхвърлена, защото пътувала в такава част от превозното средство, която не е нито предназначена за превоз на пътници, нито е оборудвана с необходимите седалки и националното законодателство изключва обезщетение в такива случаи. Г-жа Elaine Farrel обжалва това решение.

Ирландският съд (High Court of Ireland) запитва Съда на Европейските общности за тълкуване на чл.1 от Третата директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства (OВ L 129, стр. 33) и евентуалното неспазване от страна на Ирландия на общностното право.

Генералният адвокат STIX-HACKL представя заключение на 5 октомври 2006 и предлага на Съда да реши, че чл.1 от Третата директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства (OВ L 129, стр. 33) се противопоставя на национално законодателство, съгласно което застраховането на лица, пътуващи като пътници в такава част от превозното средство, която не е нито предназначена за превоз на пътници, нито е оборудвана с необходимите седалки лица, в случай на злополука, не е задължително; и че частните лица могат директно да се позоват пред националните юрисдикции на чл.1 от Третата директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година .

Становището на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, по което са назначени.

Решение по дело C-381/05 De Landtsheer Emmanuel (FR) (Сравнителна реклама - Употреба в реклама на бира на термини, свързани с характеристиките на пенливо вино и по-специално на шампанско)

De Landtsheer Emmanuel е производител на бира по технология, използвана за производство на шампанско. Бирата е бутилирана в бутилки, предназначени за шампанско и разпространявани на пазара като уникален продукт под името "Malheur Brut Reserve". Етикетът на бутилките съдържа множество обозначения, като: Бира от Белгийски произход; MALHEUR; BRUT RESERVE; Варена, Бутилирана & Традиционна технология на Пивоварна De Landtsheer - Белгия; и Произведено в Белгия. Рекламните надписи върху опаковката са следните: Първата BRUTE Бира в Света (на английски, френски и нидерландски); Ремс - Франция и Брюксел - Белгия. Бирата е представена като Veuve-Clicquot (световно известна марка шампанско) в света на бирата и рекламата, закачена на гърлото на бутилката, обяснява, че бирата е произведена по същия начин както е варено и шампанското.

Veuve-Clicqout Ponsardin завел дело срещу De Landtsheer Emmanuel пред белгийските съдилища за нарушение на правото на запазена марка, за неспазване на правилата относно информацията, предоставяна на потребителите и за сравнителна реклама. Първоинстанционният белгийски съд уважил иска.

Брюкселският апелативен съд запитва Съда на Европейските общности за тълкуване на правните разпоредби на Общността относно сравнителната реклама, в частност когато е направено общо сравнение за определен вид стока, и за това, как да бъде установено наличието на конкуренция между две фирми, търгуващи с различни видове стоки.

Вторник, 24 април

Решение по дело C-523/04 Комисия / Нидерландия (NL) (Въздушен превоз - Двустранни споразумения "open sky" със Съединените щати - Изменение)

Комисията е подала иск пред Съда на Европейските общности срещу Нидерландия, твърдейки че с двустранните споразумения "open sky" със Съединените щати, тя нарушава общностното право. Комисията твърди, че промените през 1992 г. на първоначалното споразумение от 1957 г. водят до съвсем "ново споразумение", което попада в изключителните правомощия на Общността, според общностните разпоредби в тази област. Комисията твърди също, че това споразумение може да доведе до разлика в третирането между не нидерландските авиолинии на другите държави-членки и нидерландските авиолинии, което води до ограничения на свободното предоставяне на услуги и е нарушение на член 52 от Договора за ЕО.

Четвъртък, 26 април

Решение по дело C-135/05 Комисия / Италия (IT) (Управление на отпадъци - Депониране на отпадъци)

Комисията е подала иск пред Съда на Европейските общности срещу Италия за установяване на неизпълнение на задължението й да вземе необходимите мерки за затваряне или реабилитация на нелегалните или неконтролирани депа, съгласно чл.чл.4, 8 и 9 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година (ОВ L 78, стр. 32), чл. 2, параграф 1 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година относно опасните отпадъци (ОВ L 377, стр. 20) и чл. 14, букви а), б) и в) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1).

Сряда, 18 април

Решение по съединени дела T-333/04 House of Donuts / СХВП - Panrico (House of donuts) (EN) и T-334/04 House of Donuts / СХВП - Panrico (House of donuts "The Finest American Pastries") (EN) (Марка на Общността - Фигуративна марка на Общността „HOUSE OF DONUTS" - Възражение на притежателя на националните фигуративни и словни марки „DONUT" и „DONUTS" - Отказ за регистрация на посочената марка)

През 1997, House of donuts подава заявки за регистрация на две фигуративни марки на Общността: „House of donuts" и "House of Donuts "The Finest American Pastries"", пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП). Panrico е притежател на испанските фигуративни и словни марки „DONUT" и „DONUTS" и на свой ред подава възражение срещу поисканите регистрации.

House of donuts се жалва пред Първоинстанционния съд на Европейските общности и твърди, че не би трябвало да се дават на Panrico изключителните права да ползва думата „DONUT".

Четвъртък, 26 април

Решение по дело T-109/02 Bollore / Комисия (FR) 9.15 (Картел - Пазар на самокопираща хартия - Отмяна или намаляване на наложената на ищеца глоба)

През декември 2001 г., Комисията в Решение С(2001) 4573 свързано с процедура по прилагането на чл. 81 от Договора за ЕО и на чл. 53 от Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство наложила глоба на 10 дружества за участие в картел на пазара на самокопираща хартия. Самокопиращата хартия се ползва за правене на множество копия на документи (често в различни цветове) и е използвана за фактури и подобни документи. Общата сума на глобите за 10 дружества е €313.7 милиона. Тогава тази глоба е била втората по големина някога налагана, но днес, след активните действия на Комисията през миналата година, глобата попада на девето място. Глобите били разпределени по следния начин:

Arjo Wiggins Appleton Plc: €184.27m; Papierfabrik August Koehler AG: €33.07m; Zanders Feinpapiere AG: €29.76m; Bollore SA: €22.68m; Mitsubishi HiTech Paper Bielefeld GmbH: €21.24m; Torraspapel SA: €14.17m; Papeteries Mougeot SA: €3.64m; Distribuidora Vizcaina de Papeles S.L: €1.75m; Carrs Paper Ltd: €1.57m; Papelera Guipuzcoana de Zicunaga SA: €1.54m

Всички засегнати дружества подали жалба за премахване или евентуално намаляване на наложената глоба. След започването на делото, Carrs Pape фалирал.