Уникален, много добре запазен каменен амвон от края на 4 век - началото на 5 век откриха археолозите при проучването на ранновизантийската базилика в цитаделата на Перперикон. На територията на България е единственият досега, а в православния свят са известни едва 2-3 подобни, коментира ръководителят на експедицията “Перперикон” д-р Николай Овчаров.

Амвонът е разположен е според изискванията на ранновизантийската литургика в средата на наоса точно срещу олтара. По три стъпала откъм изток и откъм запад водят до площадката за проповеди. Основната му част е изсечена от два големи блока местен камък и оформят осмостенно тяло. Между тях е било запълнено с ломен камък.

Откъм север амвонът е декориран семпло с квадратни таблички. Откъм юг е фасетиран по същия начин, но в табличките са вписани ромбове с розети. Парапетите на стъпалата откъм север са по-добре запазени, с по една топка в краищата. Откъм южната страна са били украсени с орли в хералдична поза с разперени криле, знакът на византийските императори.

Южните парапети, за съжаление са разрушени. Запазени са два големи фрагмента от западния, на които се вижда прекрасно скулптираният барелеф на орел. Липсва само главата. Археолозите се надяват да намерят и други части от парапета.

Амвонът поднесе още една приятна изненада на археолозите, изпъстрен е с графити. Досега са регистрирани 5 надписа. Възможно е да бъдат открити и още. Били са издраскани с остър предмет и се забелязват най-добре при насочено под ъгъл осветление. Има и изображения на светци, кон. Рисунка на лодка или кораб е свързана с един от светците.

Надписите още не са разчетени. Те са на гръцки език с великолепен краснопис, който отговаря на 5-6 век. Вероятно става въпрос за литургични текстове. Личат имената на евангелистите Матей, Лука, Марко. Според Овчаров, възможно е някои от графитите да дадат информация, мощи на кои мъченици са се съхранявали в епископската базилика. А може би и имената на погребаните в притвора епископи.

Според археолозите, амвонът е бил издигнат при построяването на църквата през 4-5 век. Тя най-вероятно е първата в Родопите и датира от времето на покръстването на бесите от византийския епископ Никита Ремесиански между 393 и 398 г. Да определят времето на построяването й помогна монета на последния император на Западната Римска империя Хонорий, който е управлявал от 395 до 425 г. Тя беше намерена при проучванията миналата година между два камъка в един от зидовете, очевидно попаднала там при строежа.

Възможно е от този амвон самият Никита Ремесиански да се е обращал към кръвожадните беси, коментира Овчаров.

Вече е определено със сигурност, че типът на църквата е еднокаробна едноабсидна базилика с дължина 16,5 м. При построяването й подът е бил покрит с красиви каменни плочи. При по-късно преустройство е бил заменен с по-груби тухлени. Проучването продължава.

Интересен е градежът от идеално оформени каменни блокове без никаква спойка, на суха зидария, коментира Овчаров. Тази най-ранна християнска базилика не се различава с нищо от начина на градеж от по-ранните езически сгради храмове, изсечени в камъка в традицията на скалните хора.

Тук можем да си припомним казаното от Павлин Йолански, който пише житието на епископ Никета. “Отче, ти който кръсти кръвожадните беси, които ровеха земята за злато… можеше да правиш от живите скали храмове”, цитира Овчаров.

При проучванията тази година археолозите установиха още един много интересен факт. Въпреки, че животът в християнския град Хиперперакион не е прекъсвал и той си остава епископски център, голямата базилика е разрушена и изоставена по неизвестни причини, съобщи Овчаров. А през 12 век, когато е построена цитаделата, върху останките й буквално са наляли хоросан, с който са оформили тераса. Църквата в източната част на акропола, която също е раннохристиянска, продължава да съществува. След като е била разрушавана, върху останките й е построена през 12-13 век нова църква, докато тази сякаш искали да забравят.

Археолозите работят по две хипотези. Възможно е базиликата да е била разрушена при варварско нашествие или при религиозна сблъсъци в самата Византия. Построена през 5 век, когато вече са минали големите варварски вълни от готи и хуни. Остава вариантът да са нашите предци парбългарите. Има доказателства, че Маламир е навлизал в Родопите.

Другата хипотеза, която даже е по-интересна, е да са го направили иконоборците. Периодът между края на 6 век и 9 век във Византия е време на големи религиозни борби. В началото но 7 век побеждава иконоборчеството. Според привържениците му е грешно църквите и манастирите да са украсени и да бъдат изобразявани светците и мъчениците на икони. За цели 200 г. императорите са иконоборци.

Възможно е базиликата на Хиперперакион да е била разрушена от иконоборците или еретици, каквито е имало доста по онова време, коментира Овчаров.

Трудно може да се определи кога се е случило. Ако бъде уточнено времето на разрушаването й, ще се изясни и кой го е направил. Засега единственият факт е, че е била изоставена и даже мястото й е било забравено, и то съзнателно.

Върху този хоросановия пласт през 13-14 век се изгражда средновековният град в цитаделата, който вече археолозите демонтираха – доста семпли жилища, но пък с много материали в тях.

Интересът на археолозите предизвикват три нови монети от различни периоди от живота на Перперикон. Много ценна и рядка в Родопите е тази на Александър Велики.

Ценни са и монета от гр. Маронея от 2 век пр. Хр. и на Йоан Ватаци, императорът на Никейската империя от началото на 13 век, който по-късно обединява разпадналата се под ударите на кръстоносците Византийска империя.

След като дълго време не бяха намирани никакви надписи, археолозите бяха зарадвани от кратък надпис върху устие от античен долиум на старограцки. Запазени са 7-8 букви.