25 казана пилаф бяха раздадени по време на традиционния събор край текето “Казер баба” до момчилградското село Биволяне. Майето е второто от поредицита есенни празници на алианите в Кърджалийско. На него дойдоха вярващи и гости от региона, Хасковско, Пловдивско, Турция. То е притегателно място и за сунити, и за християни. За разлика от предишната седмица, когато се проведе празникът край “Елмалъ баба”, сега липсваха депутати. Общината в Момчилград бе представена от зам.-кмета Севдалин Огнянов.

Стотици хора уважиха традицията да се събират край вековната дъбова гора, за да се поклонят и помолят на гроба на Казер баба. Смята се, че преди векове е живял в този район и тук е починал. Сметецът е положен в каменен гроб в покрито теке. Сградата се намира под клоните на огромни дървета. Някога тук е било гробище, разказват местните хора. Току пред вратата на текето има малък гроб, на надгробната плоча е изписано, че е на Айше, починала през 1832 г. Други гробове са пръснати из горичката и вече не личат.

Мястото е свято, вярват хората. Преди години тук се разиграла любопитна случка. Трима братя – малки момчета, си играли между дърветата. Техен роднина оставил пушката си да му я пазят. Най-големият от хлапетата видял животно и решил да го застреля. Вдигнал пушката инстинктивно, но без да иска я насочил към братята си. Стрелял, а куршумът не излетял. Всичко се разигра за секунди. Сякаш някой бдеше над нас и спря изстрела, не позволи да се случи най-лошото, спомня си и до днес единият от участниците в случката.

Подготовката за празника започва още от предния ден. Организаторите, сред които и кметът на Биволяне Зехни Мехмедали, почистват текето, поляната и целия район. Вечерта колят 16 овце и 2 телета, от които в събота приготвят пилаф. За традиционната гозба са отишли 250 кг ориз. Купени и заредени са мастика, ракия, бира. Вярата ни е демократична, на нашите празници може да се пие и алкохол, споделят алианите. Задължително се нагостява и всеки гостенин.

В празничния ден от ранна сутрин започват приготовленията. Гостите идват след 10 ч. Минават през текето, покланят се на гроба на светеца. Палят свещ, шепнат молитва за здраве и берекет. После оставят даровете, които са донесли, и се отдават на веселба. Към обед се провежда може би най-интересната част от празника – търгът на даровете, на който се събират средства за следващата година.

Вейсал Мюмюн е човекът, който провежда наддаването. В района са двама, търсят ги както заради рутината и професионалзма, така и заради силния и ясен глас и бързите реакции. На търга се предлага всичко – от пантофи, дрехи, платове, през месо, та чак до животни. Цените тръгват от 5 лв. и стигат до 50 лв. Тази година най-скъпо се продаде малко теленце. Купувачът брои за него 135 лв. Търгът е и последният ритуал по време на празника. След него остава само да се преброят събраните пари и да се раздигат масите. Първото е задължение на старейшините на алианите, т.нар. “дедета”. Те се събират насаме на моабет, да си побъбрят как е минал деня, да “разчоплят” спомените, да се почерпят за празника и да помислят отсега как да направят следващия.

От миналата година в местността е издигната помощна постройка. Местните хора са благодарни на момчилградската фирма “Родопастрой”, която не само дари голяма част от нужните средства, но и построи сградата. В нея се съхраняват продукти и материали за всекидневните и празнични ритуали на алианите.