Тракийският пантеон в Маджарово ще посрещне обновен предстоящия в края на септември събор в източнородопския град. Тези дни строители от местната фирма “Ахрида” работят усилено на обекта. Средствата за ремонта – около 5 хил. лв., са отпуснати от Общинския съвет.

За първи път комплексът ще има собствено осветление. То ще се включва всяка вечер, а не само по време на празници, както бе досега. Ще бъдат монтирани два електрически стълба. Лампите са свързани с часовник и при смрачаване се задействат, обясни Елена Иванова, съуправител на фирма “Ахрида”. Според нея Маджарово ще спечели от нововъведението, тъй като пантеонът се намира на входа на града и е първото нещо, което гостите виждат.

Ремонт се прави и на параклиса. Откакто е изграден през 1996 г., фасадата и вътрешността му не са пипани. Старата боя започнала да се лющи, вътре се появили пукнатини и имал осезаема нужда от стягане. Още повече, че видни личности и държавници идват всяка година на тракийския събор в града. Миналата есен на Маджарово гостува президентът Георги Първанов.

Използваме качествени бои – словенски. За първи път работим с тях, но се надяваме да издържат на капризите на времето, каза Елена Иванова. Фирмата оформя и място за почивка между пантеона и параклиса. Преди ден работниците насипваха пясък между пеките, отгоре ще наредят настилка от гнайсови плочи, които са доставени от Ивайловград. Ще посядат цветя в зелени кътове.

Комплексът в Маджарово е изграден през 90-те години на миналия век. Пантеонът е вдигнат в 1993 г., параклисът е от 1996 г. Скулптура “Тракия без граници” е трябвало да символизира мъките, през които са минали бежанците и възродения им живот. Тя обаче е недовършена. Три тополи е трябвало да растат в бетонова плоча, но дърветата не са поникнали, въпреки усилията на озеленителите. В момента мраморната плоча, която указва кой е авторът на скулптурата, е счупена. Ще предложим на кмета Атанас Димитров да я възстановим, за да не е грозна гледката, каза Елена Иванова.

Всяка година признателните потомци се събират в края на септември да почетат паметта на загиналите в началото на ХХ век тракийски бежанци, посечени от турски башибозук. През 1913 г. българите, подгонени от родните си места в Беломорска Тракия, са стигнали до Маджарово. На това място пресичат река Арда, но са застигнати от башибозука. Озверелите войници започват масово клане. Загиват стотици. Арда потича кървава и дни наред не може да се избистри. Спасението идва в лицето на двамата тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Чанев, които с четите си помагат на хората и отблъскват башибозука. Маджаровци са издигнали паметници и на двамата в центъра на града.