Уникална бронзова монета от 2 век с изображение на Орфей, намерена преди 18 г. на Татул, дари на археологическата експедиция “Перперикон” един от най-големите нумизмати на България и съсобственик на хасковската фирма “Дерони”, съобщи на пресконференция в Кърджали археологът д-р Николай Овчаров. Тя е още едно доказателство, макар и косвено, в потвърждение на хипотезата, която изказа преди десетилетия археологът и краевед Венедиктов, че светилището – хероон край кърджалийското село е било посветено на култа към Орфей. Монетата е от типа на така наречените представителни, които са били сечени по повод на събитие или в чест на владетел или божество, подобно на днешните юбилейни. Не е била предназначена за обикновеното пазарно обращение.

Ако за дарената наскоро бронзова статуетка от Татул може да има известни уговорки дали не е на бог Аполон, защото представлява гол младеж, то при монетата е безспорно, че става въпрос за Орфей, коментира Овчаров. Изображението напълно съответства на иконографията му. Той е с фригийски калпак и туника. Приседнал е върху скали, които символизират планината Родопи. С лявата си ръка придържа върху коляното си лира, а в дясната държи плектър/инструмент, с който се дърпат струните/. Известни са и други римски монети от времето на императорите Антоний Пий, Гета и Каракала, на които божественият певец е изобразен по подобен начин, но на тях е обкръжен от заслушани в музиката животни, както е според митовете за него. Освен на монети в България са намерени само три изображения на Орфей – от Силистра, Бутово и Рациария на Дунав.

Дарението е свързано с претенциите на Гърция, че митичният родопски певец принадлежи към пантеона на старогръцките богове, коментира Овчаров.

Монетата колониална, сечена е във Филипопол, днешния Пловдив. В римската империя по-големите провинциални градове са имали правото да секат собствени монети. Практиката е била от едната страна да е изобразен императорът, който властва в момента, а от другата – местна забележителност. В случая е изобразен император Каракала и вероятно статуя на Орфей, която се е намирала може би в южната част на форума във Филипопол. Хипотезата е един млад учен от Софийския университет – Атанас Шаранков, каза д-р Овчаров. Публикувана е в малък сборник статии през 2002 г. и все още не е много известна в средите на историците и археолозите.

Според Шаренков, в града под тепетата е имало фила Орфеида/ партия на Орфей/, която в определени дни е чествала своя епоним. Ученият се позовава на надписи от римската епоха. Известно е, че в града е имало храмове и статуи в цял ръст на боговета Аполон и Хермес. Открити са колониални филипополски монети с изображения на тези храмове и статуи. Освен тях са известни монети с изображения на местни култове. Интересно е, че много често се подчертава връзката на града с планината. Речният бог Хеброс/на река Марица/ е представен полегнал върху скали – Родопите. Често до него е богинята на града с патера/чаша за възлияния/ и жезъл в ръце. На монети на император Антоний Пий е изобразена богиня Родопа – красива жена, приседнала върху скали. Около нея е изписано името й. Интересното в тази монета е, че богинята държи в ръцете си Орфеево цвете – Хаберлеа Родопензис, още едно потвърждение, че Филипопол е бил един от центровете на култа към Орфей. Според мита, цветето е поникнало от кръвта на певеца, след като бил разкъсан от разбеснелите се вакханки.

От изследванията на Шаренков е видно, че Орфей е бил почитан още в градовете Адрианопол/днешен Одрин/ и Трианупол/ на 10 км. От днешния Александруполис в Гърция. Заедно с Пловдив трите града сключват триъгълник около Източните Родопи, където е светилището при Татул, коментира Овчаров. Това обстоятелство прави напълно вероятно точно тук да се е намирал центърът на култа към тракийския певец. Разбира се, засега това е само хипотеза, която обаче с времето и проучванията ни получава все повече потвърждения, каза археологът. И подчерта, че експедицията продължава да търси пряко доказателство кой е бил погребан в гробницата на скалния връх.

Независимо, че още не е доказана хипотезата, че е на Орфей, безспорно е, че Татул е най-голямото светилище на север от Крит, посветено на персонаж, който е бил почитан в цялото източно Средиземноморие, ной-вероятно на антроподемон – обожествен цар.