Млада майка гледа децата си с цялата си любов. Нищо необичайно дотук. Освен че жената е незряща. Още с раждането си тя е лишена от възможността да види любимите лица. Казва се Селиме и е на 31 години. Всички приятели и познати обаче я наричат Роси. Има четири деца. Най-големият е Емил, на 8 годинки. Наим е на 3, а Ясин на 22 септемви навърши 1 годинка. Единственото й момиченце Хатидже е родена през 1999 г., но е болно.

Желанието на Роси е да намери хора, които да й станат поръчители и да изтегли заем от 7 000 лв. Тези пари са й нужни, за да закупи жилището, в което живее семейството. Апартаментът се намира на 12-тия етаж в бл. 15 в кв. “Възрожденци”. Предоставено им е от Съюза на слепоглухите в Кърджали. Нейната пенсия е 97 лв. Взима и детски за двете деца.

При Роси ни заведе Недялка Камбурова, председател на местната структура на Съюза.

Стълбищата в бл. 15 са тесни и тъмни. Някой “доброжелател” е изпочупил по етажите лампите. Асансьорът не работи.

Позвъняваме на вратата. Отваря Роси, която носи в ръцете си малкия Ясин. Жената е с дълга тъмна коса, със слаба фигура. Ако не знаеш, че тя не вижда, не можеш да разбереш. Двете стаички, в които живеят тя, съпругът й Албен и четирите им деца, са чисти. Всико е подредено.

Момиченцето Хатидже лежи на леглото. То е много слабо. Изглежда доста по-мъничко от възрастта си.

Съпругът й Албен е на работа. Шефът му много им помага, казва Недялка Камбурова. Изключително добър човек, от тези, които вече рядко се срещат. Наим е в детската градина “Райна княгиня”. Приели са го, без родителите му да плащат такси. Цялата добрина е събрана в хората, които работят там, споделя Роси. Големият Емо е ученик в СОУ “П. Р. Славейков” - горда е майката.

От 6 години семейство Узунови живеят в този апартамент. Преди са били в общинско жилище в бл. 10. Но понеже е само от една стая, се преместили в по-голямото. Ако купим жлището, поне ще оставим нещо на децата, казва тя.

Роси никога не е работила. Разбираемо е. Но не се оплаква от живота, който я е лишил от възможността да види усмихнатите лица на дечицата си. Тя е от село Свобода, Момчилградско. Били са пет братя и сестри, от които четиримата са незрящи. В Кърджали среща голямата си любов Албен. Радва се, че и тримата й синове и Хати са зрящи.

Винаги съм искала да имам момиченце, казва Роси. Желанието ми се сбъдна, но не така, както очаквах.

И разказва тъжната история на дъщеричката си.

Хатидже се ражда 2 200 кг. през 1999 г. Никой не й казва, че бебето е болно. Лекарите го взимат, защото е недоносено. После й казват, че е сляпо, нямо, има шум на сърцето. Роси оставя детето в дом “Майка и дете” през 2000г. Взима си го, когато е на 5 месеца. Лекари й казват, че детето ще почине до 1 година. Роси пак връща детето в Дома, защото се надява, че там ще се грижат за него, ще го гледат и хранят. Хатидже е на 8 месеца. През октомври 2000 г. й правят операция в Стара Загора. присадена й е леща на едното око, за да вижда.

От 2000 г. майката губи всякаква връзка с Хатидже. Мисли си, че детенцето й е починало.

Преди година, когато се ражда Ясин, Недялка Камбурова отива в “Социално подпомагане”, за да подаде молба за еднократната помощ за майчинство на Роси. Оказва се, че младата майка не е подала акта за раждане на Хати. Недялка отива в Дома, за да вземе акта. И разбира, че малката Хати е жива, но болна. След 5 години майката за първи път вижда дъщеричката си. И си я взима през август 2005 г. Но е много притеснена, защото лекарите й казват, че се съмняват за аутизъм. Яде само надробена храна, споделя Роси. Не говори. Почти не се движи.

Трудно извеждам децата, защото Ясин е малък, а трябва да държа Хати за ръка, споделя жената.

Благодарна е на Съюза на слепоглухите и най-вече на Недялка Камбурова, защото страшно много й помагат. Роси е и в Управителния съвет на ССГ.

Въпреки трудностите и неравностойното си положение, Роси не се предава. Гледа си децата с цялата си любов. Грижи се за тях, въпреки че е незряща. И не скланя глава пред изпитанията, пред които всеки ден я изправя животът.

В община Кърджали има картотека на нуждаещите се от жилище. Тези, които са в неравностойно положение, се ползват с предимство при получаването на дом, каза зам.-кметът инж. Нурджан Юсеин.

Но Роси не може да иде да си подаде молба, защото няма как да остави Хатидже и Ясин. А и споделя, че не иска друг апартамент, а просто да купи този, в който живеят. Не може да се върне и в родното си село, защото къщата е срутена.

Кемал ФАИК, директор на Дирекция “Социално подпомагане” заяви, че знае за Селиме. Възхищавам й се за силата и затова, че не се отказва от децата си, въпреки че е незряща. Ще направим всичко възможоно Хатидже да бъде освидетелствана и да получава полагащите й се средства по Закона за интеграция на хората с увреждания. Тя има право на всички добавки. На семейството ще се помогне за жилището.