Общностният регламент относно публичния достъп до документи предвижда, че всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава-членка, има право на достъп до документите на институциите. Регламентът предвижда изключения от този общ принцип, по-специално в случай, че оповестяването на даден документ би засегнало защитата на съдебните производства или целите на дейности по разследване, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

На 1 август 2003 г. Асоциацията на международната преса (API), организация на чуждестранни журналисти, намиращи се в Белгия, подава заявка до Комисията за достъп до всички писмени изявления, които последната е представила пред Първоинстанционния съд или пред Съда по няколко дела. Комисията предоставя достъп до писмените становища, които е представила по преюдициални дела C-224/01 и C-280/00. С решение от 20 ноември 2003 г. обаче тя отказва достъп до писмените становища по преки искове.

В своето решение Комисията разяснява, че достъпът до документите по дела T-209/01, T-210/01 и C-203/03 би засегнал висящите съдебни производства и по-специално положението в качеството на страна, както и нормалното протичане на устните състезания. Що се отнася до достъпа до документите по дело T-342/99, Комисията указва, че дори въпросното дело да е приключено, е последвал иск за обезщетение (T- 212/03) и че оповестяването на нейните писмени становища би засегнало посоченото все още висящо производство по него. Що се отнася до делата „Открито небе", Комисията пояснява, че въпреки че споменатите дела са приключени с решения на Съда за установяване на неизпълнение на задължения от съответните държави-членки, последните все още не са съобразили с упоменатите решения и с оглед прекратяване на установеното нарушение все още се водят преговори. Поради тази причина оповестяването на писмените становища би засегнало защитата на целта на дейностите по разследване относно посочените нарушения. API иска от Първоинстанционния съд да отмени посоченото решение.

Дело T-209/01, Honeywell, дело T-210/01, General Electric и дело C-203/03, Комисия/Австрия

Първоинстанционният съд припомня, че Комисията е длъжна да проверява конкретно съдържанието на всеки документ, до който е поискан достъп. Първоинстанционният съд констатира, че Комисията не е осъществила подобна проверка, а се е ограничила да извърши разграничение между вида производство и фазата на производството, считайки, че по преюдициални дела достъпът може да бъде предоставен ако съдебното заседание във връзка с устните състезания вече е било проведено, докато по преки искове отказ на достъпа се налага до момента на постановяване на крайното съдебно решение, а в случай на висящи свързани дела - до приключване на свързаното дело. Следователно, в съответствие с подобен подход, Комисията счита, че всички писмени становища, представени по висящите дела, по които е страна, следва да се разглеждат като обхванати от изключението.

Първоинстанционният съд припомня, че възможността да не се извършва проверка на съдържанието на заявените документи се допуска единствено ако е явно, че изтъкнатото изключение се прилага спрямо цялото им съдържание. В това отношение Първоинстанционният съд признава, че страните имат право да защитават своите интереси независимо от всякакво външно влияние и че гаранцията за обмяна на информации и мнения, която да не е нарушена от каквото и да било външно влияние, може да наложи, в интерес на правилното осъществяване на правораздаването, писмените становища на институциите да не подлежат на публичен достъп, докато съдържащите се в тях доводи не бъдат разисквани пред съда. Следователно Първоинстанционният съд заключава, че ако съдебното производство се отнася до дело, по което съдебното заседание не е проведено, Комисията може да откаже да оповести своите писмени становища, без да извършва конкретна проверка на тяхното съдържание.

Ако обаче съдебното заседание е било проведено, Комисията е длъжна да извърши конкретна преценка на всеки заявен документ, за да провери, предвид неговото съдържание, дали той може да бъде оповестен или дали неговото оповестяване би засегнало съдебното производство, до което споменатия се отнася.

В този контекст Първоинстанционният съд преценява, че Комисията не е допуснала правна грешка като не е извършила конкретна проверка на писмените становища по дела T-209/01, T-210/01 и C-203/03, тъй като съдебното заседание по посочените дела не е било проведено към датата на вземане на решението.

Що се отнася до възможността по-висш обществен интерес да диктува оповестяването въпреки засягането на съдебните производства, Първоинстанционният съд уточнява, че съответната институция трябва да претегли обществения интерес, свързан с оповестяването и интереса, удовлетворен чрез отказа от оповестяване, евентуално в светлината на доводите, изтъкнати от заявителя на достъпа. Освен това Първоинстанционният съд посочва, че по-висшият обществен интерес трябва по принцип да се различава от общите принципи за прозрачност, залегнали в регламента, изтъкването на които обаче, предвид особените обстоятелства в случая, може да бъде толкова належащо, че да надхвърля необходимостта от защита на спорните документи. Първоинстанционният съд установява, че в конкретния случай това не е така, тъй като правото на обществеността на информация относно висящите дела се осигурява посредством публикуването в Официален вестник на информация за всеки иск от момента на завеждането му, както и от предоставянето на разположение на доклад за съдебното заседание в деня на съдебното заседание, в което доводите на страните се разискват открито.

Първоинстанционният съд заключава следователно, че отказът на достъп до документите по дела T-209/01, T-210/01 и C-203/03 е основателен.

Дело T-342/99, Airtours

Първоинстанционният съд отбелязва, че Комисията е обосновала отказа за достъп до нейните писмени становища по дело T-342/99 със съображението, че някои от изложените по въпросното дело доводи били изтъкнати и разисквани в защита на позицията по иска за обезщетение, подаден от същата страна (дело T-212/03). Първоинстанционният съд счита, че подобна обосновка явно не може да послужи за доказателство, че отказът на достъп до посочените писмени становища се обхваща от изключението, свързано със защита на съдебните производства.

В това отношение Първоинстанционният съд подчертава, че споменатите писмени становища се отнасят до дело, приключено с решение на Първоинстанционния съд и че съдържанието им е било разкрито в доклада за съдебното заседание, разисквано в публично съдебно заседание и възпроизведено в решението, което предполага, че се касае за доводи, вече разкрити в публичната сфера. Още повече, че единствено обстоятелството, че доводи, вече изтъкнати пред Съда по приключено дело, могат да бъдат разисквани и по сходно дело, по никакъв начин не води до опасност от засягане на хода на все още висящото производство. Следователно твърдението за необходимост от защита на доводи, изтъкнати във все още висящо производство, не представлява мотив за отказ на достъп до писмени становища по вече приключено с решение на Първоинстанционния съд дело.

От това следва, че Комисията е допуснала грешка в преценката като е отказала достъп до писмените становища по дело T-342/99 и че посоченото решение трябва да бъде отменено.

Дела „Открито небе"

Първоинстанционният съд припомня, че възможността за доброволно уреждане на спор между Комисията и държава-членка обосновава, в приложение на изключението, свързано със защита на целите на дейности по разследване, отказа на достъп до документи, изготвени в процедура по установяване на неизпълнение на задължение и че това изискване за поверителност остава в сила по време на производството пред Съда. Доколкото писмените становища по дело за установяване на неизпълнение на задължения неизбежно указват за резултатите от извършеното разследване, те могат да бъдат обхванати от посоченото изключение.

Първоинстанционният съд отбелязва, че в конкретния случай, към датата на вземане на решението, от постановяване на решенията на Съда за установяване на претендираните от Комисията нарушения, извършени от съответните държави-членки е изминала приблизително една година. Следователно не може да се оспорва, че към тази дата, дейностите по разследване за доказване наличието на въпросните нарушения са били приключили и са послужили за установяването на последните от Съда.

Първоинстанционният съд счита, че отказът на достъп не може да се обоснове с факта, че съответните държави-членки не са се съобразили с посочените решения, вследствие на което процедурите пред Комисията продължават да са висящи и съществува възможност за ново сезиране на Съда. Всъщност отказ за достъп до документи, докато не са определени всички възможни последици на въпросните производства, дори в случай, че е необходимо ново разследване, водещо евентуално до предявяването на нов иск, би подчинил достъпа до споменатите документи на бъдещи и несигурни събития, зависещи от бързите действия и полагането на необходима грижа от страна на съответните власти. Подобно разрешение би влязло в противоречие с целта за гарантиране на възможно най-широкия публичен достъп до документите на институциите.

Първоинстанционният съд заключава, че Комисията е допуснала грешка в преценката като е отказала достъп до писмените становища, представени от нея по дела „Открито небе". Следователно в това отношение решението трябва да бъде отменено.