С плакати и скандиране: “Искаме си училището!” започнаха завчера деня децата от обявеното за закрито училище в крумовградското село Малък Девесил. Родители до тях вече четвърти ден не ги пускат в школото в съседното село Аврен, където са пренасочени след закриването. Децата им нямало да стъпят в друго училище. През зимата не било възможно придвижването им до Аврен.

Със заповед на министъра на образованието и науката от 29 юли 2008 г., издадена по предложение на кмета на община Крумовград Себихан Мехмед и решение на Общинския съвет, училището в Малък Девесил е закрито. Затова някои родители са записали децата си в училища в Крумовград, Кърджали и Хасково. Учениците, които са останали, са едва 14, пише „Нов живот”.

Директорът Марин Михайлов и създаденият Инициативен комитет са подали жалба до образователното министерство и до Висшия административен съд. Все още нямат отговор.

Питаме защо общинското ръководство взе решение да закрие най-проблемното училище в региона. Проблемно, защото селото ни е разпръснато и децата идват тук от 10 махали, отдалечени на по 3 –4 км от центъра, каза Пламен Арсов, председател на инициативния комитет. Ще трябва да стават в 5 часа и да мръзнат около час и половина, докато се съберат всички от махалите. И след това да пътуват още 11 км до Аврен.

Разполагаме с най-добрата учебна база в района. Защо в Бук и Козино училищата, които са с по-малко деца, са запазени. Докато не се произнесе ВАС, нямаха право да закриват училището, категоричен бе той.

Ще стачкуваме, докато ни отворят училището. Не искаме да се местим. Искаме си нашето училище. Тук е по-хубаво, казва 10-годишната Адриана Ангелова. До тук пътувам много, а пък до Аврен ще е още повече. Сега ставам в 6 часа сутринта, в 7, 30 почваме училище. След обяд се прибирам чак в три часа. По-големите деца се притесняват, че пропускат учебния материал, но държат на училището, искат да го има и затова няма да ходят в друго.

Как да си пускаме децата до Аврен. Много е далече. До махалата, където аз живея, пътят е черен, зимата се поледява. Защо не питаха родителите, защо не обиколиха района,да видят какво е положението и при какви условия ще пътуват децата ни, да видят какви са пътищата. Защо управата в Крумовград ни закри училището? Оправдават се, че децата били малко. Нека да ги карат от Аврен в нашето училище, недоволства Анка Дайова, майка на три деца - в пети, трети и първи клас. Трябва всички да живеят добре, а не само някой. Няма работа. Всички разчитат на тютюна. С него не мога да си купя жилище в града, за да учат там. Ако няма резултат от жалбата ни, след месец тръгваме за Гърция. Ще си намерим работа там, може съседите да ни разберат, да ни помогнат. Тук управляващите не ни подкрепят, казва Анелия Пачева. Пенсионирани учителки от селото са готови да преподават на децата дори без заплащане, стига да им признаят дипломите. Да създадат нещо като частно училище, но да има школо. Защото само така и селото ще го има, категорична е майката. Детската градина все още работи, но и за нея не се знае докога.

Кой ще отговаря за децата ни, когато са по пътищата. Нека министърът да дойде, да види на какво дередже сме. Да пътува по тези пътища той. Да ни осигурят жилища в Крумовград, да има работа и тогава да закриват училището, недоволстват събралите се родители.

По принуда отидоха някои родители на квартири в града, за да учат там децата им. Но подписаха декларации, че ако отворят училището, ще ги върнат тук, споделят майките.