Два бивола и двеста килограма ориз направиха на пилаф в събота организаторите на събора посветен на Хасан баба. Гробът /текето/ на светеца се намира непосредствено до село Бащино, Кърджалийско.

Традицията да се пренася в жертва бивол датира от незапомнени времена. Местните жители разказват, че тя им е завещана от самия Хасан баба. Дни преди събора местните алиани търсят в българските села бивол или биволица. Обикалят Иваново, Лешниково, Смирненци, Корен. Ако животното е женско, то не трябва да бъде заплодено, тъй като убийството му се счита за грях.

Според легендата само веднъж местните жители принесли в жертва не бивол, а вол. Аллах веднага ги наказал, пращайки им градушки. Благодарение на този обичай ни подминават природните бедствия. Тази година град удари съседните села. При нас реколтата остана непокътната, разказват местните жители.

Традицията да се почита Хасан баба датира от 15 в. Според преданието той е брат на друг голям мюсюлмански светец Осман баба. На него е посветено текето край с.Тракиец. Според разчетен надпис Осман баба е водил джамаат от бедни овчари. Той бил приятел на "рум милети", както турците наричали християните. Двамата братя по едно и също време градили текетата си. Когато ги правили те изполвали една и съща тесла. Подавали си я от ръка на ръка.

Хасан баба е един от 40-те светци т. нар. "кърклар" тачени от местните алиани. Имал дванадесет помощници. Двама от тях са погребани в двора на текето му. Близка на светеца била и Къз баба. Нейният гроб е най тачения в некропола, обграждащ Хасан баба теккеси.

Светецът е почитан и от турците - сунити от близките край текето села. Те идват да помагат за подготовката на събора. Ние сме едно-вярващи в Хасан баба, разказва един от тях.

Местните алиани се смятат за потомци на светеца. Даже махалата им в селото е наречена на негово име. Алевитите в селото са от т. нар. бабаи. Това е направление в шиитския ислям възникнало през 13 в. То се свързва с въстанието на тюркмените срещу Селджушкия султанат през 1239-1240 г. Тогава се отличава с проповедите си Баба Иляс от Хорасан. Той става и водач на бабаите.

Това направление в България се дели на два клона. Едните са бабаите потомци на Осман баба в Южна България, сред които са и част от нашите алиани. Другите населяват Североизточна България и се смятат за наследници на делото на Демир баба.

И алевитите и сунитите твърдят , че гробът на Хасан баба е лековито място. Тачат го, заради особената милост на светеца към малките деца. Той се смята и за покровител на младежите.

Болните деца се донасят три пъти в текето и се полагат да заспят в края на гроба при краката. Коли се курбан за оздравяването им. Пръст от гроба зашита в муска се носи от младежите в казармата, защото се вярва, че ги предпазва от куршум.

Съборът посветен на Хасан баба се е провеждал на Касъм-Димитровден. В годините на социализма тоталитарната власт наложила честването на светеца да става на 7 ноември, деня на октомврийската революция в Русия. Празникът бил напълно обезличен. С настъпването на демократичните промени у нас се е възприело събора/маето/ да става в първата половина на месец октомври.

Празникът започва в петъчния ден. Тогава се принася в жертва и бивола. Черният дроб на жертвата се отделя най-напред и се раздава на децата от селото, които чакат наредени с подострени клечици в ръце. Касапинът отрязва равен дял за всички-дори за новородените и болните, които не са успели да дойдат. Децата отнасят парченцата в домовете си, изпичат ги на жар и ги изяждат. Вярват, че така ще израстнат силни и здрави като бивола и ще бъдат пазени от светеца.

Част от месото на жертвеното животно се разпределя между жителите на Бащино. Всеки идва и купува по килограм, два за да приготви в къщи. Смята се, че така ще донесе здраве за семейството си.

В петък вечер алианите се събират за обща молитва. Тя е само за посветени. Хора извън общността /джема/ не се допускат.

Празненствата започват в събота.

Тази година хиляди се стекоха да зачетат Хасан баба. Сред гостите бяха кметът на Кърджали инж. Хасан Азис, заместникът му Митко Синабов и секретарят на общината Сезгин Бекир.

Множеството се струпа на неголяма поляна в непосредствена близост до текето. Търговци разпънаха сергии. Продаваше се всичко от халва до гумени ботуши. Навеси от брезент очертаваха импровизирани пивници. Кебапчета се пеечаха на жар. Лееше се бира. Майстори печаха на шиш чевермета и пилета.

От специално направена естрада свири оркестър . Децата се забавляват на въртележки и люлки.

Пристигащите богомолци първо се отправят към текето. Там пред прага всеки се събува. Влиза в постройката докосвайки прага и горната греда на вратата. Вътре се пипа последователно началото средата и края на гроба. Вярващите застават на колене и отправят молитви за здраве към светеца. Някои оставят и дарово-кърпи, ризи, пижами.

Самият гроб на Хасан баба е дълъг около 4 м. Покрит е със зелено сукно. Украсен е по периферията със изкуствени цветя. По стените на текето са разположени портрети на Хазрети Али, зета на пророка Мохамед , който алияните тачат много. Има и изображения на дванадесетте шиитски имами.

След молитвата вярващите сядат под навесите за да похапнат. Организаторите на събора раздават от приготвения пилаф и курбан от заклания бивол. Дава се на всеки от гостите, който пожелае да похапне от жертвената храна.

Най-голямата атракция на маето е търгът. Вярващи са подарили за събора крава, телета, кочове и овце, дори заек.Участниците в събора се струпват около естрадата за да наддават за тях. Местен човек брои 800 лв за кравата. Друг наддава за теле 400 лв. Парите се описват в стар тефтер. Там се завеждат всички постъпили парични дарения. С дадените левове се организира маето през следващата година.