След 13 века християнски свещеник отслужи водосвет в най-старата епископска църква в Родопите. Отец Боян Саръев благослови храма. И както преди стотици години, хиляди се събраха в базиликата, за да отправят своите молитви към бог. Изрече същите слова като покръстителя на траките Никета Ремесиански.

С молебена се сложи край на тазгодишната археологическа експедиция на скалния град Перперикон.

Националната среща събор се проведе в неделя, на 2 октомври. Тя е под патронажа на кмета инж. Хасан Азис и областния Ангел Коджаманов. Още в ранни зори хиляди от Кърджали и други части на България започнаха да се събират в подножието на хълма. Специално за събитието бяха организирани и безплатни автобуси, които тръгваха от областния град. Пръв от официалните гости дойде поетесата Надежда Захариева, зам.-министър на културата. Тя разговаряше с кмета и областния управител за основните проблеми на културата в града ни. Бавно хората започнаха да се изкачват нагоре по хълма. По тясната пътека проф. Овчаров запозна Надежда Захариева с богатата история на Перперикон. Той й каза и кои са основните проблеми, които стоят пред тях. Подчерта, че е важно да има добра инфраструктура, както и консервация на обектите.

Няколко дами на достолепна възраст се снимаха до трона на владетеля на траките, изсечен в скалата. Оказа се, че са дошли от Хасково със специално организирани за събитието автобуси. В момента, в който видяха проф. Овчаров, всички в купом го обградиха като византийци траките. Дамите искаха да си направят снимка с археолога. Така че не само Скалният град, но и неговият откривател са туристическа атракция. За тяхно съжаление професорът не е недвижим обект. Въпреки това той не отказа да се снима с тях за спомен. С ясната мисъл, че нетрябва да се отказва на туристите, въпреки, че закъснявяше за пресконференцията с медиите. Помоли дамите след церемонията да си направят снимки, но жените неразбраха от дума и си настояваха за снимките. Те заявихя, че церемонията може да почака. Което за малко да изкара от равновесие професора. Други туристи от Пловдив и София коментираха, че жените от третата възраст понякога прекаляват и не се съобразяват с обстановката и предстоящето мероприятие.

Хората минаваха по ноовоткритата южна порта, за да се изкачат до епископсктата базилика. Горе на върха се бяха събрали депутати, бизнсмени, общественици, журсналисти, стотици обикновени люде. Тошо Пейков, директор на фонд “13 века България” снимаше амвона в базиликата. Директорите на Историческите музей в Смолян, Стара Загора и Хасково също разглеждаха града на траките, доказващ величието на древните. Дипломати разучаваха историята на Скалния град, за да пренесат за пореден път славата му извън пределите на страната. Фотографите на най-големия всекидневник на източните Родопи вестник “Нов живот” дебнеха официалните гости да ги хванат с изплезени езици.

Всички чакаха да дойде отец Боян Саръев, който да освети храма- люлка на християнството в Родопите. С бакърче със света вода и китка от здравец, рози и чимшир свещеникът отслужи молебен в базиликата. На един камък беше поставена и пита със свещичка, питата беше подадена от посетителка на Перперикон която е умесила специално за церемонията. Свещи в ръцете си държаха и проф. Николай Овчаров и първата дама в археологията от Кърджали Даниела Коджаманова. Отец Боян чете текстове от Требника. Не проповядва от амвона, защото е счупен. Спаси, Господи, благочестивия български нард и го помилуй, изрече свещеникът с вдигната към небето ръка. Дай на нашите светски началници мъдрост. Както възкръсна този храм, така да възкръсне и българският дух, пожела на струпалите се миряни. След това всчки се помолиха за Николай Овчаров и Даниела Коджаманова, с усилията и всеотдайността на които Перперикон е това, което е. После свещеникът пръв отчупи от питата, последван от други.

След службата археологът разказа накратко сна присъстващите историята на Перперикон и на базиликата. Църквата е от края на 4 и началото на 5 век. Тук са кръщавани първите траки в специален басейн. Амфората, с която са поливани, си стои на мястото. Храмът спира да функционира през 6-7. Все още не се знае защо. Проф. Овчаров подчерта, че тук са наслоени три пояса строителни съоръжения. Най-отгоре са били помещенията на турските войски. През 1386 г. Прперикон е бил гарнизонен център на турците. И под тях археолозите откриват епископската църква. Запозна хората и с намеренията на екипа следващата година да започнат да копаят на запад.

После всички започнаха да се изнизват надолу. Слизаха бавно, защото целите им обувки бяха в лепкава кал. Идваше ред на най-забавната част от тържеството. Почти всички минаха и през новите химически тоалетни, които са поставени в подножието. От тонколони гърмеше народна музика. Във въздуха се носеше ароматът на кебапчета. Реки от бира, безалкохолвно и вода се лееха. Внезапно музиката спря. На едната от малкте полянки се събраха проф. Овчаров, облсатният Коджаманов, кметът Азис, Надежда Захариева и Димчо Михалевски, зам.-министър на МРРБ.

Ние търсим разширяване кръга на нашите приятели. В Кърджали и региона живеят мъдри и добри хора, независимо от кой етнос са и на кой Бог се молят. Дано да отнесете в сърцата си най-добри чувства за Крджали, заяви областният управител Ангел Коджаманов.

Перперикон ни дава още една страница от многовековната история на планината. Дава ни и самочувствие, че сме наследници на древен народ, каза кметът инж. Хасан Азис и пожела на археологическия екип да са живи и здрави и още успешни години.

Народ, който е стъпил на такова място, не може да бъде слаб народ, обърна се към хората Надежда Захариева.

Догодина, когато започне новият археологически сезон, колите няма да затъват в калта, обеща Димчо Михалевски. Думите му бяха посрещнати с ръкопляскане от събралите се.

След изказванията на официалните гости проф. Овчаров прочете и няколко поздравителни адреса, изпратени от вицепремиера Емел Етем, кмета на Смолян Дора Янкова и от Туристическата камара във Варна.

След това настана най-веселата част от събора. На опашка пред кебапчията се наредиха и обикновени люде, и депутати, и зам.-министри. Продаваше лично кметицата на село Горна крепост. И хора се извиха на полянките. Две-три кучета щъкаха нагоре-надолу. Някаква жена се обадила в полицията, за да съобщи, че “ограбват Перперикон” и блюстителите на реда да проверят какво става. Оказа се фалшива тревога. Докато едни се забавляваха, други работеха. Тези, които бяха наети да копаят на Перперикон, смъкваха от върха едно по едно дяланите камни от епископскиия амвон и ги качваха в камион. Амвонът беше пренесен в Историческия музей в Кърджали, където всеки любознателен човек може да го види.

Най-накрая докараха и трите чевемета, дар за гостите от проф. Николай Овчаров.

Най-доволни от всички май бяха 120-те работника, които се включиха в експедициията “Перперикон 2005”, защото в неделя те получиха заплатите си. Веселбата продължи до късни доби. Всички си пожелаха този събор да стане традиционен и да се провежда всяка година. По този начин да се ознаменуват и успешните разкопки на Скалния град.