Следващото заседание на Европейския парламент ще се състои от 23 до 26 октомври в Страсбург. Сред акцентите в дневния ред са дебатите за резултатите от срещата на върха в Лати, унгарската революция от 1956 г. и "Мирният процес в Испания", както и обсъждането с Жан-Клод Трише за работата на Европейската централна банка. Членовете на ЕП ще гласуват три доклада за Шенгенската информационна система от второ поколение. Те ще гласуват на първо четене бюджета за 2007 година и ще приемат резолюция за свободата на словото в Русия във връзка с убийството на руската журналистка Анна Политковская, съобщи Пресслужбата на Европарламента.

В понеделник заседанието започва с дебат за Шенгенската информационна система от второ поколение във връзка с три доклада, приети от Комисията по гражданските свободи. След това евродепутатите ще обсъдят с ЕК въпроси за хазарта и залагането във вътрешния пазар. На 12 октомври Европейската комисия започна процедура по установяване на нарушение срещу Австрия, Франция, Италия.

Във вторник председателят на ЕП и политическите групи ще отбележат годишнината от унгарската революция през 1956 г. ЕП ще приеме резолюция. След това депутатите ще обсъдят мерките, които се предприемат в борбата срещу рака на гърдата и ще гласуват резолюция. Следващата точка от дневния ред са пет доклада, приети от Комисията по култура и образование за финансирането на програмите за периода от 2007 - 2013 г. за общностни действия в областта на ученето през целия живот, Младеж в действие, програма МЕДИЯ, програма Култура 2007 и програмата "Граждани за Европа". От 15:00 до 17:30 часа депутатите ще се концентрират върху бюджет 2007 г., а гласуването на първо четене ще се състои в четвъртък. Във вторник членовете на ЕП ще гласуват доклад за регламента на Съвета за назначаване на постоянни служители с българско и румънско гражданство. На официална церемония председателят на ЕП Борел и представител на финландското председателство ще подпишат примирителното споразумение за Европейските културни столици във вторник 24 октомври между 14:30 до 15:00 часа (LOW, ниво 1).

В сряда членовете на ЕП ще обсъдят "Мирният процес в Испания" и ще приемат резолюция. След това от 9:30 до 11:50 часа ще се състои дебат за резултатите от неформалната среща на върха в Лати. Министър-председателят на Финландия Мати Ванханен и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще участват в дебата. От 12:00 до 12:30 часа президентът на Унгария ще говори пред депутатите. Във връзка с убийството на руската журналистка Анна Политковская депутатите ще гласуват резолюция за свободата на словото в Русия. От 15:00 часа ЕП ще обсъди положението в Южна Осетия и молдовския регион Транснистрия. Вечерта ЕП ще обсъди споразумението за асоцииране със Сирия, след което ще обсъди и директивата за командироване на работници.

В четвъртък председателският съвет на ЕП ще обяви носителя на наградата "Сахаров" на ЕП, който ще получи наградата от председателя на ЕП по време на декемврийското заседание в Страсбург. Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише ще обсъди в четвъртък сутринта работата на Европейската централна банка с членовете на ЕП. Депутатите ще обсъдят и гласуват доклад за финансирането на селското развитие и плащанията по ОЗП.

Заседанието на ЕП ще приключи с три дебата и резолюции, свързани със спазването на човешките права за Тибет, бившия диктатор на Гватемала Риос Монт и Узбекистан.

Във вторник членовете на ЕП ще гласуват доклад за регламента на Съвета за назначаване на постоянни служители от България и Румъния във връзка с присъединяването на двете страни към ЕС. Проекторегламентът цели да разреши провеждането на конкурси за постоянни служители с българско и румънско гражданство преди присъединяването на двете страни към Европейския съюз.

В четвъртък председателският съвет на ЕП ще обяви носителя на наградата "Сахаров" на ЕП. Членовете на Комисията по външните работи и Комисията по развитието номинираха трима от предложените кандидати за "Сахаров" за свобода на мисълта за 2006 г. Наградата се присъжда всяка година от Европейския парламент на личности и организации, които се борят за спазване на човешките права и срещу нетърпимостта.

Тримата кандидати са: 1. Обща номинация: всички, които се борят за заложниците, отвлечени в Колумбия, представени от Ингрид Бетанкурт и фондацията Pais Libre; 2. Александър Милинкевич, лидер на опозицията в Беларус и бивш кандидат за президент, който прекара в затвора 15 дни заради участието си в неразрешен протестен митинг в Минск; 3. Хасан Туени, ливански журналист и дипломат, който е номиниран за наградата в знак на почит към паметта на няколко известни ливански личности, убити по политически причини: Рафик Харири, Басил Фулейхан, Самир Касир, Джордж Хаоуи и Джибран Туени.

Европейският парламент присъжда от 1988 г. дотираната с 50 хиляди евро награда на името на руския учен физик Андрей Дмитриевич Сахаров за принос за човешките права. Всяка година депутатите и политическите групи в ЕП номинират кандидати и от този списък членовете на Комисията по външните работи и Комисията по развитието избират "тримата финалиста". След това председателите на политическите групи в Европейския парламент избират носителя на наградата. Според регламента на наградата за нея могат да бъдат предлагани личности или сдружения, които са се отличили особено при защитата на човешките права. Поне 25 депутата от ЕП или политическа група трябва да подкрепят номинацията. Председателският съвет на Европейския парламент ще избере носителя на наградата за тази година през октомври. Председателят на ЕП Жозеп Борел ще връчи наградата през декемврийската пленарна сесия на ЕП от 11 до 14 декември.

След откриването на заседанието в понеделник членовете на Европейския парламент ще обсъдят три доклада, които са законовата база на Шенгенската информационна система от второ поколение /SIS II/. Тази обновена компютърна база данни, която ще замести Шенгенската информационна система /SIS/, е условие за включването на десетте нови членки на ЕС и Швейцария в Шенгенското пространство без вътрешни граници.

Шенгенската информационна система е включена в първи и трети стълб и затова Европейската комисия предлага три законодателни текста: два регламента и едно решение на ЕС, чиито компетенции са в областта на третия стълб. Въпреки трите различни текста и различните процедури за взимане на решение по тях (по регламентите се използва процедурата за съвместно взимане на решение с ЕП, а по решението - консултация с ЕП), те са един неделим законодателен пакет, защото Шенгенската информационна система от второ поколение /SIS II/ е една обособена информационна система и действа като такава.

Трите доклада от Карлуш Коельо (ЕНП, Португалия) бяха приети от парламентарната комисия по гражданските права на 5 октомври и са резултат от компромис, постигнат по време на преговори със Съвета и Европейската комисия. Промените целят да подобрят сигурността и стандартите за защита на личните данни на Шенгенската информационна система /SIS/ и дават по-голяма контролна роля на Европейския парламент.

Шенгенската информационна система дава възможност за сътрудничество между компетентните власти в страните членки чрез обмяна на информация - например за хора, за които е издадена заповед за арест или за загубени вещи. Включването на новите страни членки в системата зависи от наличността на новата система SIS II, чиито технически параметри се разглеждат подробно в докладите на Карлуш Коельо (ЕНП, Португалия).

Комисията по гражданските свободи одобри създаването на управителен орган, финансиран от европейския бюджет, който да управлява централната база данни на Шенгенската информационна система от второ поколение вместо Европейската комисия, както беше предложено първоначално. Всички дейности на този управителен орган, свързани с обработване на лични данни, ще бъдат контролирани от независимия надзорен орган Европейски супервайзор за защита на данни (The European Data Protection Supervisor), който трябва да гарантира контрола им по международните стандарти всеки четири години. Управителният орган ще трябва да въведе необходимите мерки и план за сигурност на системата, за да гарантира защитата на данните.

По време на преходен период преди започване на работа на управителния орган Европейската комисия ще носи отговорността за системата. Този период не бива да продължава повече от пет години след влизането в сила на регламентите и решението и през това време ЕК ще може да делегира управлението на национални органи в две различни държави. Европейският парламент и Съветът ще трябва редовно да получават информация относно условията и обхвата на това делегиране.

Всяка страна членка ще носи отговорността за създаване и поддържане на национална информационна система, която ще обменя информация с централната база данни и трябва да посочат орган, който да носи отговорността за съответната национална система. Необходимите мерки и план за сигурност на системата също трябва да се въведат, за да гарантират защитата на данните. Национални контролни власти ще контролират обработването на лични данни на национално ниво и ще си сътрудничат активно с Европейския супервайзор за защита на данни с цел координиран контрол на Шенгенската информационна система от второ поколение.

Използването на биометрични данни и връзката между сигналите са два нови елемента, които ще бъдат въведени, за да се подобри надеждността на системата. В бъдеще например ще бъде възможно да се свържат сигнал за открадната кола със сигнал за човек, който е търсен за арест. Страна членка ще има право да създава връзки между различните сигнали само когато има ясна необходимост от това. Снимки и пръстови отпечатъци могат да бъдат вкарвани само след специална проверка за качество. Биометрично търсене ще бъде възможно само когато техническите условия позволяват това и Европейската комисия ще трябва да се консултира с Европейския парламент преди въвеждането на този тип търсене.

В компромисните текстове се казва, че достъп ще имат властите, които отговарят за граничния контрол; тези, които извършват митнически и полицейски проверки, както и националните съдебни власти.

Заради прозрачността и комуникацията с гражданите комисията по гражданските свободи предлага Европейската комисия и националните контролни власти да организират редовни информационни кампании за целите, данните в системата и властите с достъп и правата на хората.

Компромисните текстове, приети от Комисията по гражданските свободи не включват текст, който беше добавен от Съвета след края на неформалните преговори. Този текст на края на член 17(1)(b) от регламента и на член 37 (1)(b) на решението дава достъп на повече власти до системата от първоначално договореното. В началото на месеца по време на срещата си в Люксембург министрите на правосъдието и вътрешните работи потвърдиха позицията си по законодателния пакет и дадоха мандат на финландското председателство да продължи преговори с Европейския парламент с цел постигане на споразумение на първо четене, което е необходимо за създаването на новата система в необходимите срокове.

Членовете на ЕП ще обсъдят и ще гласуват доклад по собствена инициатива относно Директивата за командироване на работници. В доклада на Елизабет Шрьодтер (Група на Зелените/Европейски свободен алианс, Германия), приет от Комисията по заетостта и социалните въпроси, се казва, че Директивата за командироването на работниците не се прилага правилно в някои страни членки. Членовете на парламентарната комисия призоваха ЕК и страните членки да направят необходимото, за да променят това положение, но на този етап не пожелаха промени в директивата. Целта на директивата е да гарантира свободното движение на хора и услуги и да предпази командированите служители от евентуална работа в по-неблагоприятни условия на труд от установените в тяхната страна.

В доклада, който беше приет с 28 гласа "за", 13 "против" и 1 "въздържал се" от Комисията по заетостта и социалните въпроси, се казва, че не винаги има противоречие между свободата да се предоставят услуги и гарантирането на защитата на работниците. Един от проблемите с директивата е, че много от работниците не знаят за правата, която тя им дава. Решението според членовете на парламентарната комисия е да се предостави повече информация на гражданите. ЕК трябва активно да работи за това, както и за по-ефективното сътрудничество между страните членки, за да се предотврати нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг.

Във вторник членовете на ЕП ще зададат устен въпрос до Европейската комисия за мерките, които се предприемат в борбата срещу рака на гърдата. Инициаторите - членовете на Комисията по правата на жените казват, че ракът на гърдата е най-честата форма на рак сред жените в ЕС и припомнят резолюцията на ЕП от 5 юни 2003 г., която призовава страните членки да създадат до 2008 г. необходимите условия за 25 % намаляване на средното ниво на смъртност от рак на гърдата. Те питат ЕК какви мерки е предприела да помогне на страните членки да постигнат тези цели и кога ще е наличен доклада за напредъка, който е изискан по време на срещата на върха през пролетта на 2006 г.

Четвъртото преработено издание на насоките за мамографски прегледи съдържа, както призова ЕП в резолюцията си от 2003 г., насоки на ЕС за специализирани отдели. В тях се препоръчва да се назначават по две медицински сестри във всеки такъв отдел, които да отговарят за болести на гърдите, но не е постигнат компромис относно обучението на тези сестри. Депутатите питат ЕК дали желае да подкрепи разработването на професионални стандарти за сестрите, които специализират в тази област и да публикуват стандартите и препоръките в приложение към четвъртото издание на насоките на ЕС вместо да се чака публикуването на петото издание.

Те питат и дали ЕК планира редовно повтарящи се информационни кампании за здравословен начин на живот с целева група жените, в която се подчертава, че преглеждането на гърдите от самите жени не може да замести мамографските прегледи.

В заключение депутатите припомнят, че за въвеждането на организирани програми за преглеждане за рак на гърдите в някои от 15 стари страни членки на ЕС беше необходима огромна професионална, материална и техническа помощ чрез програмата Европа срещу рака. Те питат за плановете на ЕК да осигури подходящата подкрепа включително и чрез структурните фондове, за да въведе висококачествени програми за преглед в новите страни членки и кандидат членките.

Депутатите ще обсъдят и ще гласуват доклад по собствена инициатива, одобрен от Комисията по правата на жените за двойната дискриминация, от която страдат жените имигрантки - на основата на произход и пол. В текста се предлагат начини да се популяризира достъпа им до икономическия, политически, социален и културен живот на страната домакин и действия срещу нарушаването на човешките права на жените и момичета имигрантки.

Докладът призовава страните членки да подобрят социалните услуги, които помагат на имигрантите да се установят безпрепятствено и да им осигуряват информация за правата и задълженията им. Отбелязва се, че интеграцията е двупосочен процес, който изисква взаимен ангажимент от страна на обществото домакин и имигрантите.

Страните членки трябва и да приложат мерки, които да създадат благоприятни условия за достъпа на жените имигрантки до пазара на труда и образование.

Членовете на Комисията по правата на жените искат от страните членки, които не са въвели тези мерки в законодателството си да гарантира прилагането на ефективни присъди в наказателните си кодекси срещу всички форми на насилие срещу жени и деца и най-вече насилствените бракове, полигамия и женско генитално обрязване.

Европейският парламент ще разгледа на второ четене в сряда пет доклада, подготвени от Комисията по култура и образование относно програмите за периода от 2007 - 2013 г. за общностни действия в областта на ученето през целия живот, Младеж в действие, програма Медия, програма Култура 2007 и програмата "Граждани за Европа". След споразумение между ЕП, Съвета и ЕК за изпълнението на петте програми най-вероятно е докладите да бъдат приети без поправки.

Въпреки че петимата докладчици критикуваха липсата на достатъчно финансови ресурси за петте програми, те призоваха за бърза процедура, за да могат програмите да започнат работа през януари 2007 г.

Предлага се бюджетът за програмата за ученето през целия живот, включваща програмите Comenius, Erasmus, Leonardo da Vinci и Grundtvig, както и Jean Monnet да е 6,200 млн. евро. Предложението за бюджета на програмата MEDIA е 671 млн. евро, за програмата Младеж в действие - 785 млн. евро; 354 млн. евро за програмата Култура 2007 - 2013 г. и 190 млн. евро за програмата за активно европейско гражданство "Граждани за Европа".

В сряда сутрин членовете на ЕП ще обсъдят с представители на Съвета и ЕК мирния процес в Испания, след което ще гласуват резолюции. На 18 май 2005 г. испанският парламент прие резолюция, с която упълномощи правителството да започне диалог с ЕТА. На 22 март 2006 г. ЕТА обяви примирие, три месеца по-късно на 29 юни министър председателят Запатеро обяви официално в парламента, че диалогът с ЕТА ще започне скоро. Броят на жертвите от създаването на ЕТА през юли 1959 г. е около 800, последното убийство е през май 2003 г. Примирието обаче не слага край на уличното насилие, което продължава и даже се е увеличило според някои коментатори. Терористичните атаки също продължиха.

Групата на социалистите в Европейския парламент и Групата на Европейската народна партия и Европейските демократи предлагат две различни проекторезолюции, които ще бъдат гласувани след обсъждането в сряда.