ЕП прие консултативния доклад от председателя на Комисията по правните въпроси Джузепе Гаргани относно предложението на ЕК за регламент на Съвета за назначаване на постоянни служители от България и Румъния във връзка с присъединяването на двете страни към ЕС, съобщи Пресслужбата на Европарламента.

Проекторегламентът цели да разреши провеждането на конкурси за постоянни служители с българско и румънско гражданство и съставянето на списъци с успешно представилите се кандидати преди присъединяването на двете страни към Европейския съюз. Въвеждат се изключения към правилата за персонала, за да се разреши на кандидати, които не са граждани на ЕС, да участват в конкурси за постоянни служители в общностните институции, както и организирането на конкурси за избирането на постоянни служители от България и Румъния на национална основа. В текста също се казва, че не е задължително свободните позиции за българи и румънци да се публикуват в рамките на институциите. Граждани на България и Румъния могат да бъдат назначавани за постоянни служители в институциите само след като двете страни станат пълноправни членки на ЕС.

Европейският парламент прие три доклада, които са законовата база на Шенгенската информационна система от второ поколение /ШИС II/, чието въвеждане е условие за включването на новите страни членки на ЕС в Шенгенското пространство без вътрешни граници. Членовете на ЕП подкрепиха предложенията на Европейската комисия като включиха изменения, чиято цел е да подобрят сигурността и стандартите за защита на личните данни на осъвременената система. Споразумението на първо четене със Съвета е важно за навременното стартиране на новата система.

Европейският парламент прие два доклада по процедурата за съвместно взимане на решение и един консултативен доклад от Карлуш Коельо (ЕНП, Португалия) за създаването на Шенгенската информационна система II, както и за достъпа до системата от властите в страните членки, които отговарят за регистрацията на превозните средства. Целта на докладчика на ЕП беше да договори споразумение на първо четене със Съвета и компромисните поправки, които бяха приети днес са приети от Европейската комисия и Съвета. Членовете на ЕП обаче отказаха да включат изменение, поискано в последния момент от Съвета, което ще даде достъп на националните разузнавателни служби до системата.

"Предложението да се даде достъп на разузнавателните служби няма смисъл, защото не можем от една страна да искаме повече за защитата на личните данни и в същото време да дадем достъп на структурите в страните членки, които не могат да бъдат изцяло или частично да бъдат контролирани от властите, които отговарят за защитата на данните," каза докладчикът Карлуш Коельо (ЕНП, Португалия). Сега зависи от Съвета какво ще се случи със законодателната база на Шенгенската информационна система от второ поколение - дали ще одобри текстовете, приети от Европейския парламент или ще реши да продължи преговорите. "През следващите няколко седмици Съветът ще обсъди резултата от гласуването в ЕП. Вярвам, че можем да можем да постигнем споразумение на първо четене. Искам да подчертая, че сме много близо до решение по този важен законодателен въпрос", каза от името на председателството финландският министър Паула Лехтомеки.

Шенгенската информационна система е действаща от март 1995 г. и представлява огромна база данни, която дава възможност на компетентните власти в страните членки да търсят или да получат информация за хора и предмети. Системата може да бъде използвана от не повече от 18 страни членки и затова трябва да бъде осъвременена за включването на новите страни членки и Швейцария. Шенгенската информационна система II ще бъде по-лесно управляема, по-гъвкава, по-сигурна и ще има повече функции и капацитет за въвеждане на нови данни.

Използването на биометрични данни и връзката между сигналите са два нови елемента, които ще бъдат въведени, за да се подобри надеждността на системата. Снимки и пръстови отпечатъци могат да бъдат вкарвани само след специална проверка за качество. Биометрично търсене ще бъде възможно само когато техническите условия позволяват това и Европейската комисия ще трябва да се консултира с Европейския парламент преди въвеждането на този тип търсене. В бъдеще например ще бъде възможно да се свържат сигнал за открадната кола със сигнал за човек, който е търсен за арест. Страна членка ще има право да създава връзки между различните сигнали само когато има ясна необходимост от това.

Едно от новите компромисни предложения е да се създаде управителен орган, финансиран от европейския бюджет, който да управлява централната база данни на Шенгенската информационна система от второ поколение вместо Европейската комисия, както беше предложено първоначално. Всички дейности на този управителен орган, свързани с обработване на лични данни, ще бъдат контролирани от независимия надзорен орган Европейски супервайзор за защита на данни (The European Data Protection Supervisor), който трябва да гарантира контрола им по международните стандарти всеки четири години. Управителният орган ще трябва да въведе необходимите мерки и план за сигурност на системата, за да гарантира защитата на данните.

По време на преходен период преди започване на работа на управителния орган Европейската комисия ще носи отговорността за системата. Този период не бива да продължава повече от пет години след влизането в сила на регламентите и решението и през това време ЕК ще може да делегира управлението на национални органи в две различни държави. Европейският парламент и Съветът ще трябва редовно да получават информация относно условията и обхвата на това делегиране.

Всяка страна членка ще носи отговорността за създаване и поддържане на национална информационна система, която ще обменя информация с централната база данни и трябва да посочат орган, който да носи отговорността за съответната национална система. Необходимите мерки и план за сигурност на системата също трябва да се въведат, за да гарантират защитата на данните. Национални контролни власти ще контролират обработването на лични данни на национално ниво и ще си сътрудничат активно с Европейския супервайзор за защита на данни с цел координиран контрол на Шенгенската информационна система от второ поколение.

Заради прозрачността и комуникацията с гражданите комисията по гражданските свободи предлага Европейската комисия и националните контролни власти да организират редовни информационни кампании за целите, данните в системата и властите с достъп и правата на хората.

Днес Европейският парламент отдаде почит на работата и заслугите на Анна Политковская, високоуважаван разследващ журналист, "известен като символ на честната журналистика в Русия, носител на множество награди, сред които и отличието Олаф Палме".

Евродепутатите приеха резолюция, с която осъдиха убийството й "по най-категоричен начин" и призова руските власти да проведат независимо и ефикасно разследване, така че да бъдат разкрити и наказани "отговорните за това подло престъпление". ЕП призова ЕС и Съвета на Европа да следят разследването от близо. Руската журналистка беше убита в асансьора на жилищната си сграда в събота, 7 октомври 2006 г. "по начин съответстващ на поръчково убийство", казват членовете на ЕП.

Евродепутатите са загрижени от нарастването на заплахите, тормоза и убийствата на независими журналисти и други лица, които критикуват правителството. Те напомнят на руското правителство, че продължаването на тази тенденция ще се отрази на цялостната репутация на Русия. ЕП призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да заемат принципна и последователна позиция при преговорите за ново Споразумение за партньорство и сътрудничество с Руската федерация, като настояват за опазването на свободата на печата и зачитане на независимата журналистика в съгласие с Европейските стандарти. Членовете на ЕП казват, че е необходимо в този контекст Съветът да обмисли сериозно бъдещето на отношенията с Руската федерация, като проведе разисквания по темата с Европейския парламент и гражданското общество с оглед поставяне на демокрацията, правата на човека и свободата на словото в центъра на всяко бъдещо споразумение и като създаде ясен механизъм за контрол върху прилагането на всички клаузи на това споразумение.

В текста се изразява дълбока загриженост от факта, че съгласно новото законодателство за неправителствените организации повече от 90 организации са били принудени да прекратят дейността си в Русия. Затова депутатите призовават руските власти да ускорят регистрационните процедури и междувременно да позволят на тези организации да продължат своята дейност.

В заключение членовете на Европейския парламент казват, че единственият начин действително да бъде почетена искрената отдаденост на Анна Политковская към истината, справедливостта и човешкото достойнство, е предприемането на общи усилия за сбъдването на мечтата на Анна Политковская за демократична и спазваща правата на своите граждани Русия.