Най-хубавата домашна ракия става от бели сливи. Рандеменът е 13 на сто, хвали се Фахри Балъкчъ от ардинското село Дядовци, известен в района като Балъкчията. Твърди, че няма плод, от който да не е варил ракия. В занаята е от 30 години. Сам се е е научил. Професори по рождение няма, философства той.

Признава, че най го е страх да прави ичкия от дюли и мушмули. Загарят, залепват се на дъното на казана като лепило. Още го е яд, че преди години изхвърлил пълен казан. Преди десетина дни е набрал тон мушмули, чакал ги да омекнат, но не е решил какво ще ги прави. Най-ароматната ракия се полувала от дренки. Като компот е, пие се с кеф. И от черница става алкохол, но този плод е рядкост в нашия край, реди Балъкчията.

Търсен е от големци и приятели. Сварил ракия на съдия, на който му спести името. Преди години го потърсил бивш дългогодишен лекар в Ардино, който сега работи в областния град. Докарал му каса с различни ракии, дадени му от пациенти. Казал му, че такава ракия не пие. За него най-хубавата била сливовата. Накарал го да изсипе купешката ракия, да я смеси със сливи и да я свари отново.

Според Балъкчията най-пивка е сливовицата-преварка. Скоро е изкарал 90 градуса. Слагаш я в шепата, щракаш запалката и пламва. Чист спирт за мазане. С отлежаването омеква. Градусите падат до 55. Няма навик да я разрежда.

Не се страхувам от никой. Не крада, не търгувам. Правя си ичкия за кеф и да почерпя приятели, заявавя ракиджията.

Не му е само това работата. Има градини, животни, потомствен пчелар е. Навъртял е вече 66 лазарника. Не пропуска да се похвали, че е роден на 8 март и празнува заедно с жените. В петък и понеделник слиза до града, това били дни за любов. Чувствам се като 18 годишен, признава Балъкчията.

Ракията вари в 70-литров казан край самотна малка дървена къщурка между две махали в Дядовци, наречена вила “Рая”. Именувахме я така, защото който дойде тук, се чувства като в рая, обяснява Балъкчията.