Първото нещо, което видяхме като се приближихме към Припек, беше възрастна жена, яхнала магаре. Необичайната гледка хем ни развесели, хем ни и натъжи. Защо тази жена на достолепна възраст, прегърбена от живота, вместо да си седи вкъщи на топло, вървеше нанякъде? Къде ли? Ами да събира дърва в гората за огрев. Магарето е най-често използваното превозно средство в селото.

Припек се прочу, когато направиха местната гимназия “Паисий Хилендарски” от общинска в държавна. Тогава искали да затворят школото. Но местните се възпротивили.

В центъра на селото пред сградата на кметството се мяркаха двама мъже. Оглеждаха ни. Бабите ни хвърляха по един поглед, измърморвайки нещо тайничко. Повечето ни опити да ги заговорим бяха неуспешни. Не успяхме да се срещнем с кмета Филип Райков, защото беше в отпуск. Но за живота в джебелското село Припек ни разказа Невена Пашова. Момичето е секретар там. В стаята й на масичка бяха поставени няколко брошури – за отпускане на кредити, за различни социални програми. Никакви вестници не се виждаха. Получават само “Заман” на турски език в кметството. Ако някой иска да се осведоми какво става по света и у нас, ходи до читалището. Там получават централна преса.

Около 1000 души в момента живеят в Припек. Повечето от младите бягат към Кърджали или към Джебел, споделя тя. Тук няма реализация.

В селото имаме един шивашки цех. Така поне за младите майки се намира някаква работа. Децата им са малки, не могат да пътуват до града. Мъжете ходят в София, там намират работа в строителството.

Всички припекчани сеят картофи и фасул. И тютюн отглеждат. Но с парите, които вадят, не могат да си покрият всички разходи.

Разменят произведеното за брашно за животните. Както в повечето села. Но възрастните не искат да напускат Припек. Тук е минал целият им живот. А и младите ходят по чужбина за година – две и пак се връщат. Тегли ги родното място.

Не ни остава свободно време, казва Невена. Помагаме на родителите си вкъщи. Или сме с тях на нивите. Повечето неща – мляко, сирене, месо сами си го изкарваме. Берем дренки и правим сок.

Много малко от младите в Припек продължават образованието си. Най-много по три - четири човека от випуск, казва Невена. На пръсти се броят и чуждите булки в селото. Ергените си избират местни моми.

И обратно. Има и млади хора, които са на социални помощи.

Най-близката бензиностанция е в Джебел. Така че за да заредят колите си, трябва да изминат 15 км. Младите обаче не искат да щъкат с магарета. Затова като се върнат от чужбина, поскътали някоя пара, си купуват коли. Като падне и големият сняг, тези, които си вадят хляба в Джебел, не могат да отидат на работа по няколко дена.

Въпреки несгодите и трудностите хубаво си ни е селото, откровена е Невена. Все още са живи част от старите занаяти в Припек. Един мъж прави самари за животните. Михаил Бакалов е човекът, който майстори печки за огрев.

Най-възрастната в Припек е жена. Айше Халилова Имамова е 11- ти набор. 8 са новите жители на селото досега. Толкова бебета са се родили през 2005 г. Превес вземат момиченцата – те са 5. Две от тях са близначета- Кристина и Теолина. Миналата година в Припек също на бял свят са се появили повече момичета. Очертава се след години селото да се превърне в женско царство, шегува се Невена.

И припекчани не изневеряват на традицията да си варят ракия. Те са майстори на огнената вода от бели сливи. Заради жени отвреме навреме се случва и до ръкопашни схватки да стигнат ергените в местната дискотека. В селото си имат личен лекар – д-р Пеевска. Тя е от Пловдив и си пътува всяка седмица. Преди си имали и зъболекар, но си отишъл незнайно по какви причини.

Християни и мюсюлмани живеят заедно в Припек. В местната джамия ходят най-вече възрастните. Имат идея да построят и църква, но засега няма развитие по този въпрос. Припек е известно из България с фолклорната си група към читалището. Любопитното е, че то си е запазило старото име – “Димитър Благоев”.

Кърджали Прес