Отрупана с плод райска ябълка привлича любопитни погледи в центъра на Ивайловград. Дръвчето е на 6 години и от 3-4 години винаги радва стопаните си с екзотичните плодове. Видът е един от студеноустойчивите сред субтропичните овощни дръвчета и се вписва прекрасно в Ивайловград. Градът е известен с нарове, смокини, фурми, които виреят на топло. От няколко години това изобилие е допълнено и с райската ябълка.

Много хубава райска ракия става, обяснява Димитър Делиуланов, в чийто двор расте ябълката. Той не прави, но е опитвал от нея и е във възторг. Дръвчето ни донесе наш роднина от Перущица като подарък. Явно с добро сърце е дарено, защото всяка есен е отрупано. Грам семчица няма, иначе досега да сме боцнали да видим дали ще покълне, разказва съпругата му Елена Делиуланова. Двамата са разочаровани, защото дървото не пуска и издънки.

Преди да им донесат райската ябълка, семейство Делиуланови не знаело, че има такъв плод. Гледат кайсии, праскови, имат нар в двора. В Ивайлоград се срещат и други дръвчета, но те раждат по много малко плодове, казват Елена и Димитър.

Винаги съм се чудила на младите, нощем като се прибират и дърпат клоните да си скъсат. Колко пъти съм им казвала, че не се яде преди да омекне, ама те не вярват. Сутрин често виждам захвърлени нахапани ябълки – зян ги правят, ядосва се Елена Делиуланова.

Жената обясни, че райските ябълки се обират още твърди. Престояват, докато омекнат и тогава се консумират. Това става някъде през декември, но по Коледа винаги имат узрели плодове. Имат специфичен вкус, който Елена трудно определя – нещо средно между пъпеш, портокал и банан. С лъжичка ги хапват, но малко райски ябълки остават за тях. Повечето ги раздават на комшии, приятели, на децата, внуците. Че и случайно минали хора получават от “бомбата с витамини”.

Райската ябълка идва в България от Китай и Япония. Тя е вековно дърво с височина до 15 метра. Отглежда се от любители овощари по Черноморието /Ахтопол/, Сливен, Хасково. Латинското й название “диоспирос” е близко по значение до нашето “храна на боговете”. Плодовете съдържат до 19 % захари /главно глюкоза/, до1,2 % протеини и около 1 % лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Богата е на витамин С, провитамин А, В1, В2 и Р, има йод. Плодовете са ценени не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Могат да се използват сурови или да се преработят в сладка, желета, сиропи. Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.