Сред аромата на изпечения тахан и топлина на огнището собственичката Ана Кирилова и брат й Николай ни показаха, как от малките семена се получава така ценния тахан. Разбираме, че работата им никак не е лека. Затова от многото таханджийници преди сега е останала само тази.

Всички прибори са си направили сами.

На входа сноп изсушени стъбла привличат вниманието ни. Защото познаваме само семената на сусама. Това е кичест храст с мъхести листа, който излъчва омайващ аромат по време на цъфтеж, според местните. Цветовете му се превръщат в шушулки, пълни с малки плоски, овални семенца с тъмен цвят.

Отглеждането на сусам е трудоемка работа и развитите страни предпочитат да го купуват, отколкото да го произведат. И в България са все по-малко хората, които го отглеждат.

Сусамът се сее през май и в началото на юни. Задължително почвата трябва да е влажна. Сеитбата става на ръка, като на декар трябва да се хвърлят 350 – 400 грама семена. Майсторлъкът е да бъде засят по-на рядко, казва Николай. Освен това не трябва да го вижда слънцето, затова сее много рано сутрин или вечер късно. Стъблата с шушулките се прибират през септември и октомври. Суши се и след като е готов се очуква.

Не изисква специални условия, достатъчна е и слънчевата топлина, колкото и да е оскъдна по това време. След това се отвява, а някои правят това с триор /семечистачка/. Други предпочитат да използват силата на вятъра.

В таханджийницата първо потапят семето в голямо буре със солена вода, защото солта не му позволява да падне на дъното. Там се утаяват мръсотията и камъчета.. След това се поставя в решето да се окапе. Измива се с чиста вода, защото тогава пък изплуват останалите боклуци на повърхността. Когато изсъхне се пече в специална фурна, която е разделена на две - в едната част гори огънят, а зад преградата се поставя сусамът. За 3-4 часа се изпича, като се бърка от време на време. Познава се, че е готов, когато се доближи до ухото, разказва Николай – чува се как пука и когато се стрие между пръстите отвътре е жълт на цвят. Изпеченият сусам се смила в голям хромел и от улея потича готовият тахан.

В таханджийницата в Ивайловград за един ден могат да преработят 240 кг сусам, казва Ана. Това са две зареждания на пещта. Работим основно на ишлеме, добавя Николай.

В селата близо до Ивайловград сеят около 50 -100 дка сусам. Миналата година беше слаба, но при добра година само ние сме изкарвали около 600 кг сусам, казва Николай.

Нямат финансова помощ отникъде, не им дават пари и по европейските програми. А е трудоемко. Затова Ана не иска децата й да продължат да поддържат таханджийницата. Преди е имало в Пелевун, собственост на местната кооперация, но вече не работи. В Мандрица таханджийниците са били четири, а в Ивайловград – 3. Сега е останала само тази.

Ана разказва, че през лятото са заети с отглеждането на тютюн и лозя и нямат много време за сусама. Един буркан върви по 6 лв. Имат си постоянни клиенти. Повечето хора от Ивайловград, които си добиват тахан, си го хапват вкъщи или го изнасят на пазара в Кърджали и Хасково. Но всички, че е по-добър от течния шоколад, ако се комбинира с мед. Така пише и в дебелите книги. А като лечебна и профилактична храна сусамът е силно средство за укрепване на храносмилателната, сърдечно-съдовата и имунната система.