Решение по дело C-300/06 на Съда на Европейските общности

Национална правна уредба, в резултат от която лицата, работещи на непълно работно време, получават по-ниско възнаграждение от работещите на пълно работно време за същия брой отработени часове, нарушава принципа за равно заплащане, ако засяга значително по-голямото процентно съотношение работещи жени отколкото работещи мъже и не е обективно обоснована.

В Германия някои категории държавни служители могат да получават възнаграждение за извънреден труд вместо да ползват почивка за компенсация. Предвиденото в MVerGV възнаграждение за извънреден труд обаче е по-ниско в сравнение с това за труда, положен в рамките на редовото работно време.

Г-жа Voss е държавен служител и е назначена като преподавател от Land Berlin. Докато упражнява дейността си на непълно работно време, между януари и май 2000 г. тя преподава допълнителни учебни часове. Полученото от нея възнаграждение за този период е по-ниско от възнаграждението, което получава преподавател, назначен на пълно работно време, за същия брой часове труд. Отправеното от г-жа Voss искане за възнаграждение, равностойно на получаваното от преподавателите на пълно работно време, остава без резултат.

За да разреши спора между г-жа Voss и Land Berlin, Bundesverwaltungsgericht (Федералният административен съд) иска от Съда да установи дали принципът за равно заплащане допуска правна уредба, която води до по-ниско заплащане на работещите на непълно работно време държавни служители в сравнение с тези, които работят на пълно работно време.

В решението си от днес Съдът напомня, че принципът за равно заплащане не допуска нито пряка дискриминация, нито каквото и да било различно третиране съгласно критерии, които не се основават на пола, когато последното засяга значително повече работещи жени отколкото работещи мъже и не може да бъде обяснено с обективно обосновани фактори, които не са свързани с дискриминация, основана на пола.

Съдът установява, че по-ниското възнаграждение за извънреден труд води до различно третиране в ущърб на работещите на непълно работно време преподаватели, тъй като по отношение на тях се прилага по-ниска ставка на възнаграждението за отработените учебни часове извън установеното за тях работно време до достигане на нормалната продължителност на работата на пълно работно време.

Разликата в третирането би могла да засегне значително по-голям брой жени отколкото мъже. В това отношение Съдът напомня, че с оглед потвърждаването на тази констатация препращащата юрисдикция трябва да вземе предвид всички работещи, спрямо които се прилага разглежданата правна уредба.

Тъй като актът за препращане не сочи обективно обосновани фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола, Съдът указва на препращащата юрисдикция да провери този въпрос.

Съдът заключава, че по-ниското възнаграждение за часовете труд, който полагат държавните служители на непълно работно време, извън установеното за тях работно време до достигане на работното време на държавен служител на пълно работно време, нарушава принципа за равно заплащане на мъжете и жените, когато различното третиране засяга значително по-голям брой жени отколкото мъже и не е обосновано от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола.